Изх. №20-00-251
19.06.2020 г.
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
чл. 14, ал. 1 от ЗДДС
чл. 20, ал. 5 от ЗДДС
чл. 21, ал. 1 от ЗДДС
чл. 21, ал. 6 от ЗДДС
чл. 21, ал. 8 от ЗДДС
чл. 21, ал. 10 от ЗДДС
чл. 28, т. 1 от ЗДДС
чл. 28, т. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„Х“ ЕООД е дружество, регистрирано по ЗДДС на основание чл.100, ал. 1 от ЗДДС, с основен предмет на дейност съгласно НКИД – изпълнителско изкуство (90.01). Задълженото лице има сключен договор за полагане на личен труд с управителя на дружеството, който е и едноличен собственик на капитала.
Физическото лице, което е управител на дружеството е продуцент, автор на музика и аранжименти, артист – изпълнител, заедно с петима- артист изпълнители на музикален албум ……………… С петимата артист – изпълнители, участници в музикалния албум, дружеството има сключени договори за отстъпване на права. Албумът е регистриран в Министерството на културата с Удостоверение № ………/……….2019 г.
Между „Х“ ЕООД и физическото лице, управител на дружеството е сключен договор за дистрибутиране/разпространение на музикалният албум, както на физически носител (компактдиск/CD), така и дигитално (по електронен път), посредством електронен (онлайн) магазин, на сайта на задълженото лице и чрез други дистрибутивни канали. Задълженото лице закупува необходимите материали за разпространението на албума.
Също така, дружеството възнамерява да предлага посредством електронния магазин:
– онлайн /видео/ уроци, които ще се предоставят автоматизирано, след заплащане на определена сума;
– собственоръчно изработени инструменти от управителя на дружеството, след заплащане на определена сума.
Допълнително е уточнено, че дружеството разпространява/дистрибутира музикалния албум от свое име и за своя сметка. В това си качество, дружеството възнамерява да предлага онлайн видео уроците и инструментите, като видео уроците ще се предоставят само по електронен път.
Електронният (онлайн) магазин, приема само неприсъствени плащания чрез дебитни и кредитни карти и PayPal системата.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. При продажбата на музикалния албум от страна на дружеството на физически носител (компактдиск/CD), посредством електронния (онлайн) магазин на физически лица установени в България или извън нея, следва ли да се издава фактура с начислен ДДС?
2. При продажбата на музикалния албум от страна на дружеството, дигитално (по електронен път), посредством електронния (онлайн) магазин на физически лица установени в България или извън нея, следва ли да се издава фактура с начислен ДДС?
3. При продажбата на онлайн /видео/ уроци и на изработени инструменти от страна на дружеството, посредством електронния (онлайн) магазин на физически лица установени в България или извън нея, следва ли да се издава фактура с начислен ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и поносимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
От посоченото в запитването е видно, че се касае за продажба на стоки и услуги на данъчно незадължени физически лица, установени на територията на България, Европейския съюз (ЕС) и трети страни, посредством електронен (онлайн) магазин на дружеството.
По смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. Съгласно ал. 2 на цитираната правна норма не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Чл. 6, ал. 1 от ЗДДС указва, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката, като за целите на закона за доставка на стока се смята и описаните хипотези в чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като за целите на закона за доставка на услуга се смята и описаните хипотези в чл. 9, ал. 2 от ЗДДС.
От цитираните разпоредби и изложеното в запитването се налага извода, че в настоящия случай, за дружеството ще са налице два вида доставки:
– доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, при продажба на музикалния албум, дигитално (по електронен път), както и при продажбата по електронен път на онлайн /видео/ уроци;
– доставка на стока по смисъла на ЗДДС, при продажба на музикалния албум на физически носител (компактдиск/CD), както и при продажбата на собственоръчно изработени инструменти.
А. По отношение на доставката на услуги с получатели данъчно незадължени лица, следва да се има предвид следното:
В § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС законодателят е дал легална дефиниция на понятието „Услуги, извършени по електронен път“. Като услуги, извършвани по електронен път са посочени услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282/2011), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги (Регламент 1042/2013). Регламентите са задължителни и се прилагат пряко във всички държави-членки.
В разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Регламент 282/2011 е указано, че понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
От дадената дефиниция е видно, че за да попадне една услуга в обхвата на услугите, извършени по електронен път е необходимо да бъдат изпълнени едновременно следните условия:
1. услугата да се доставя чрез интернет или електронна мрежа;
2. да се доставя автоматизирано;
3. намесата на човешкия фактор при предоставянето на услугата да е минимална;
4. отсъствието на информационни технологии да прави предоставянето на услугата невъзможно.
Също така, в чл. 7, ал. 2 от Регламент 282/2011 са посочени изчерпателно случаите на услуги, извършвани по електронен път.
В тази връзка, продажбата на музикалният албум, дигитално (по електронен път), както и при продажбата по електронен път на онлайн /видео/ уроци на данъчно незадължени лица чрез онлайн магазин, с изключение на услуги по обучение, при които съдържанието на курса се преподава от учител чрез интернет или електронна мрежа (а именно чрез дистанционна връзка), може да бъде определена като услуга, извършена по електронен път, доколкото съгласно изложеното в запитването и допълнително направени уточнения, услугите ще се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, ще се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор, и е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
В този случай, когато получател е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на предоставяната услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС и това е мястото, където данъчно незадълженото лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, с изключение на разпоредбата на ал. 8 от същата правна норма.
При определяне местоположението на клиента, следва да бъдат съобразен и Регламент 282 и направените в него изменения с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/ 2013 на Съвета от 7 октомври 2013 по отношение на мястото на доставка на услуги (Регламент 1042), тъй като в тези правни актове са разписани правилата за определяне мястото на изпълнение на доставката и поясняват как следва да се прилагат.
При доставката на услуги, извършване по електронен път в зависимост от местоустановеността на данъчно незадължените лица (ДНЗЛ), получатели по доставката за дружеството доставчик, възникват следните хипотези:
– когато получател по доставката е ДНЗЛ, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на България – доставката е с място на изпълнение на територията на страната и доставката подлежи на облагане по общия ред на закона. За извършената доставка следва да бъде начислен данък в размер на 20 %, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС от доставчика на услугите.
– когато получател е ДНЗЛ, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на съответната държава, която е извън Европейския съюз и съответно не се дължи български косвен данък на основание чл. 21, ал. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 86, ал.3 от ЗДДС.
– когато получателят по доставката е ДНЗЛ, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, по смисъла на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката ще е в тази държава, в случай че не се прилага ал. 8 на същата правна норма. На основание чл. 21, ал. 8 от ЗДДС, алинея 6 не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;
2. услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
Предвид изложеното при прилагане на чл. 21, ал. 8 от ЗДДС, дружеството в качеството на доставчик ще облага услугите извършва по електронен път със ставка 20%, т.е. по ставката в България, където доставчика е установен в момента до достигане на прага от 10 000 евро. Този праг се формира от общата стойност без ДДС на доставките на услуги, извършвани по електронен път с получатели ДНЗЛ, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно местоположение в други държави членки, различни от България.
След преминаване на този праг от 10 000 евро (включително и с доставката, с която се надхвърля посочения праг) за осъществените доставки на услуги, извършвани по електронен път с получатели ДНЗЛ, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно местоположение в други държави членки, започва да се прилага основното правило за определяне на място на изпълнение на доставката посочено в чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, т.е. в държавата членка на получателя.
В случаите при които мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, предвид това, че мястото на изпълнение ще е в държавата членка на установеност на ДНЗЛ, за доставчикът възниква задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност, в държавата членка където е мястото на изпълнение на доставката.
С цел улесняване спазването на фискалните задължения при предоставяне на услуги, извършвани по електронен път с Регламент (ЕС) № 967/2012 на Съвета от 9 октомври 2012 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на специалните режими за неустановени данъчно задължени лица, предоставящи телекомуникационни услуги, услуги за радио – и телевизионно излъчване или електронни услуги на данъчно незадължени лица (Регламент 967/2012) е предвидено отпадане на задължението за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във връзка с предоставените услуги във всяка една държава членка, в която е местоизпълнението на доставката. Това ще е възможно, ако доставчикът се възползва от предвидения специален режим, позволяващ този доставчик да се идентифицира за целите на данъка върху добавената стойност само в една държава членка, посредством режима за съкратено обслужване на едно гише. Регистрацията и облагането на услугите от лице, регистрирано за прилагане на специалния режим за съкратено обслужване на едно гише е уредено в Раздел IV „Облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радио– и телевизионно излъчване, или услуги, извършвани по електронен път“ от Глава осемнадесета от ЗДДС. По-конкретни становища, осносно регистрацията и прилагането на режима, може да бъдат намерени на интернет страницата на агенцията – www.nap.bg, както и в рубриката „въпроси и отговори“.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 21, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължено лице, за което едновременно са налице условията по ал. 8, може да избере да определя мястото на изпълнение по ал. 6. В тези случаи ал. 6 се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора. Правото на избор по ал. 10 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл.156, ал. 14 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
От изложеното, може да се обобщи, че когато получателят по доставката е ДНЗЛ, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на друга държава членка й когато:
– мястото на изпълнение на доставката на услугите, извършвани по електронен път се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на съответната държава членка и съответно не се дължи български косвен данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС от доставчика на услугите.
– мястото на изпълнение на доставката на услугите, извършвани по електронен път се определя по реда на чл. 21, ал. 8 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставяните от дружеството услуги ще е на територията на страната. За извършената доставка следва да бъде начислен данък в размер на 20 %, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС от доставчика на услугите.
Б. По отношение на доставката на стоки с получатели данъчно незадължени лица, следва да се има предвид следното:
При продажба на стока, за която заявката се извършва по електронен път, т.е. електронната система се използва само за даване на поръчката, е случай изрично изключен от обхвата на услугите, извършвани по електронен път (чл. 7, ал. 3, б. “ в“ от Регламент 282/2011. Поради това физическите носители на музикалния албум (компактдиск/CD) се определят, като стока по смисъла на чл. 5 от ЗДДС, съответно продажбата им, както бе споменато по-горе, като доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до територията на ЕС, или трета страна или територия е с място на изпълнение територията на Р. България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.
Когато получатели на стоките са ДНЗЛ и стоките ще се транспортират до мястото на установеност на същите, за дружеството са възможни следните хипотези:
– получател по доставката е лице (ДНЗЛ установено на територията на ЕС с изключение на България), което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стока в държавата членка, където транспортът приключва:
Продажбата на стока на ДНЗЛ установено на територията на ЕС попада в хипотезата на чл. 14 от ЗДДС при едновременно изпълнение на няколко условия. Следва да се има предвид, че дистанционните продажби представляват специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на ЕС към нерегистрирани лица в рамките на ЕС.
Дистанционна продажба по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки, за която са изпълнени едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
– не са нови превозни средства, или
– не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
– не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба се определя от разпоредбите на чл. 20 от ЗДДС.
На основание чл. 20 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 от същия закон е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
Важно е да се отбележи, че на основание чл. 20, ал. 5 от ЗДДС, когато не са налице условията на ал. 1, т. 2 от разпоредбата, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.
Като цяло, дистанционни продажби се осъществяват от регистрирано за целите на ДДС лице в страна членка на Европейския съюз, към нерегистрирано за целите на ДДС лице в друга страна членка на ЕС при спазване на горните условията, разписани в чл. 14 от закона. Дистанционните продажби се облагат по начало в страната на отправяне на стоките. При прехвърляне на определен стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата на пристигане на стоките. Самото облагане може да се извърши в държавата на пристигане на стоките и ако доставчикът се регистрира за целите на ДДС в тази държава членка за дистанционните продажби по избор, преди да е достигнал задължителния стойностен праг за регистрация.
Прагът на продажбите, при надхвърлянето на който за доставчика възниква задължение за регистрация във връзка с дистанционни продажби в държавата членка по местоназначението на стоките, и дистанционните продажби с място на изпълнение на територията на държавата членка, където транспорта приключва, се определя от законодателството на всяка държава.
От момента, в който лицето достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на България, респ. за нея ще се начислява данък по ставката в съответната държава членка.
До момента, до който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС – 20 на сто в случай, че доставчикът е регистриран по реда на чл.96, ал. 1 от ЗДДС или по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, като в тези случаи декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби се извършва по общия ред на закона.
Доставка с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка, на основание чл. 79, ал. 3, т. 2 от ППЗДДС.
– получател по доставката е лице което не е установено на територията на ЕС и стоката се изпраща или превозва от мястото на територията на страната до трета страна или територия:
Както бе споменато по-горе, доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.
Съгласно чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
За доказване на доставка по чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС на основание чл. 21, ал.1 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
В случай, че доставчикът е регистрирано лице на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС и не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Тази корекция е двупосочна, доколкото се регламентира не само начисляването на данък със ставка 20 на сто при отсъствие на удостоверяващите документи, но и елиминиране на ефекта от така начисления данък при последващо снабдяване с необходимите документи. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от корекцията чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
Следва да се има предвид, че предвид промените в митническото законодателство на ЕС във връзка с прилагането от 1 май 2016 г. на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), от 01.07.2016 г. е в сила нова инструкция за взаимодействие между Агенция „Митници“ и „Български пощи“ ЕАД при митническото оформяне на международни пощенски пратки. Във връзка с влизането в сила на новата инструкция, Агенция „Митници“ е уведомила НАП, че стоките в пощенска пратка, чиято стойност не надвишава 1000,00 евро и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза, като за доказване на доставка с нулева ставка на ДДС по чл. 28 от ЗДДС в съответствие с чл. 21 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага с митническа декларация CN22 или CN23.
В случаите при които, за дружеството не са налице условията на чл. 28 или не се снабди с необходимите документи за доказване на нулева ставка на данъка, доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с размер на данъка в размер на 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
– получател по доставката е лице което е установено на територията на България и стоката се изпраща или превозва до територията на страната:
Доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с приложима данъчна ставка в размер на 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
В заключение, следва да се има предвид че когато получатели по доставките на стоки и услуги са данъчно незадължени физически лица, по силата на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за доставката може да не се издава фактура.
За доставките, за които издаването на фактура не е задължително и съответно не е издадена такава, дружеството като доставчик, което е регистрирано по ЗДДС лице, следва да издаде отчет за извършените продажби (чл. 119, ал. 1 от ЗДДС).
Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, като по избор може да се съставят отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки обект. Отчетът се отразява в дневника за продажбите като се попълват колоните от 1 до 5 и от 9 до 25. Съдържанието на информацията в отчета е определено с чл. 112 от ППЗДДС.