Изх. №20-00-259
01.10.2018 г.
чл. 21, ал. 1 от ЗДДС
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„Х“ ЕООД извършва доставка на услуги по разработка на софтуерен продукт предоставяни по електронен път с получател данъчно задължено лице от трета страна. Оборота на дружеството се формира единствено и само от тези доставки и не предоставя услуги на физически или юридически лица от България или Европейския съюз. Във връзка с уточняване предмета на доставките е проведен разговор, в резултат на който с оглед на обстоятелството, че при предоставяне на услугите е налице активна намеса на човешкия фактор, тъй като се изпълняват индивидуални поръчки и задания по разработка на софтуeр от възложителя, предоставяните услуги макар и да се предоставят посредством електронна мрежа не се определят като „услуги, извършвани по електронен път“, по смисъла на пар. 1, т. 14 от ДР на ЗДДС и доколкото софтуерният продукт, който дружеството разработва, не е записан на технически носител е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, а не доставка на стока (стандартен софтуер, съгласно пар. 1, т. 25 от ДР на ЗДДС) по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
При достигане на оборот от 50000,00 лева, формиран от доставката на описаните услуги с получатели данъчно задължени лица от трети страни, следва ли дружеството да се регистрира по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2018 г.), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по -дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
По отношение определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС се взема предвид сумата на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите със ставка нула. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Видно от определението, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания“.
В тази връзка на първо място следва да се определи мястото на изпълнение на доставката.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга ( дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
За определяне на статута на получателя, когато е установен извън Общността, както и за доказателствата с които е необходимо да разполага доставчика на услуги, следва да се има предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Съгласно изложената фактическа обстановка и зададеният въпрос, получател на услугите е или ще бъдат данъчно задължени лица установени на територията на трети страни от което следва, че на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС доставките на услугите по разработка на софтуер (различен от стандартен), ще са с място на изпълнение където е установен получателя, т.е. извън територията на страната и същите няма да попадат в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от закона.
Извършваните от дружеството доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната (в случая територията на трети страни) не формират облагаем оборот, необходим за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и дори, ако с тези доставки се достигне оборот от 50000,00 лв.
Дори и получателят, който е лице от трета страна да не е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение отново ще е извън България (чл. 21, ал. 5, т. 2, буква „в“ от ЗДДС) и данъчните основи на доставките няма да участват при определяне на облагаемия оборот по смисъла на чл. 96 от ЗДДС.
Ако обаче получателят, лице от трета страна разполага с постоянен обект на територията на държава членка и услугата е предоставена на този постоянен обект, гореизложеното е неприложимо.