Изх. №20-00-328
24.07.2020 г.
ЗДДС- чл.6, ал.2, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-328/06.07.2020 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството (регистрирано по ЗДДС) е собственик на поземлен имот, който е отчужден от ……. община за изграждането на обект публична общинска собственост.
Административен съд – …….. с решение №.2020 г. е определил размера н паричното обезщетение за отчуждения поземлен имот в размер на ХХХ лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Дължи ли се ДДС върху паричното обезщетение?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС приравнява на доставка на стока прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение.
Видно от текста на цитираната разпоредба, за да е налице доставка на стока по смисъла на същата, е необходимо да са изпълнени следните условия:
– да е налице прехвърляне на право на собственост;
– това прехвърляне да е в резултат на искане или акт на държавен орган;
– за това прехвърляне да е налице обезщетение.
В конкретния случай са налице горепосочените условия. Съгласно изложената фактическа обстановка със Заповед на кмета на …. Община, на основание чл. 25, ал. 1-2 и чл. 21, ал. 1 и от Закона за общинската собственост (ЗОС), съгласно действащия подробен устройствен план (ПУП), е отчужден застроен поземлен имот, заедно с попадащи в имота сгради представляващи сграда-портал на комбинат и стопанска постройка (съществували към 1987 г.). Дружеството обжалва по съдебен ред размера на обезщетението определено в Заповедта на кмета на …. Община. Съгласно приложеното решение на АС, съдът намира, че ще следва да се определи обезщетение и за сградата и постройката и за извършени в отчуждените имоти подобрения (ограда на имота, която според вещото лице е била част от бившия комбинат).
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на паричното обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на ПУП по чл. 21, ал. 1 от ЗОС и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Имотите се считат за отчуждени след влизане в сила на административните актове (когато не са обжалвани) за извършване на отчуждаването и от момента, в който дължимото парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащото лице (чл. 29, ал. 3 от ЗОС).
Предвид гореизложеното се налага изводът, че в случая са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и е налице доставка от дружеството към … община. Дружеството (регистрирано по ЗДДС лице) следва да начисли данък и да документира доставките по общите правила на закона.
Правилата относно данъчното третиране на доставките, свързани с прехвърляне на правото на собственост върху земя и сгради са регламентирани в чл. 45 от ЗДДС.
На основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС при прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е налице облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС.
Според § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ „урегулиран поземлен имот” е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставките на сгради или части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени от облагане с ДДС. Доставчикът обаче може да ги превърне в облагаеми, ако се възползва от правилото на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
Определението за „сгради, които не са нови“ се извежда по аргумент за противното от дадената в § 1, т. 5 от ДР от ЗДДС дефиниция за „нови сгради”.
По отношение на сделките, свързани с постройки, неподвижно прикрепени към земя, следва да се има предвид, че в ЗУТ е направено ясно разграничение между понятията „сграда” и „постройка”. „Сгради” са тези здания, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение. Постройка е всеки друг вид строеж, който не е квалифициран като сграда по ЗУТ. ЗДДС също разграничава двете понятия и по силата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС доставките на постройки, неподвижно закрепени към земята са облагаеми по чл. 12 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена (чл. 67, ал. 2 от ЗДДС). В тези случаи размерът на данъка се определя по формулата по чл. 53, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
Доколкото в случая не е посочено, че по отношение на дължим ДДС е определено отделно обезщетение, следва да се приеме, че данъкът е включен в стойността на паричното обезщетение.
Документирането на доставката е по реда на чл. 113, ал. 1 – 4 и чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. При освободените доставки на недвижими имоти не се посочва ДДС на отделен ред, като трябва задължително да бъде вписано основанието за неначисляване на ДДС.
В случаите, когато във фактурата не е посочено основанието за неначисляване на данъка съгласно изискването на чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС се приема, че доставчикът е упражнил правото си на избор доставката да бъде облагаема. В този случай се приема, че данъкът е включен в цената (чл. 67, ал. 2 от ЗДДС).