Писмо с Изх. №20-00-328; 24.07.2020 г.; ЗДДС- чл.6, ал.2, т.1

Изх. №20-00-328
24.07.2020 г.
ЗДДС- чл.6, ал.2, т.1

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-328/06.07.2020 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството (регистрирано по ЗДДС) е собственик на поземлен имот, който е отчужден от ……. община за изграждането на обект публична общинска собственост.
Административен съд – …….. с решение №.2020 г. е определил размера н паричното обезщетение за отчуждения поземлен имот в размер на ХХХ лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Дължи ли се ДДС върху паричното обезщетение?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС приравнява на доставка на стока прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение.
Видно от текста на цитираната разпоредба, за да е налице доставка на стока по смисъла на същата, е необходимо да са изпълнени следните условия:
– да е налице прехвърляне на право на собственост;
– това прехвърляне да е в резултат на искане или акт на държавен орган;
– за това прехвърляне да е налице обезщетение.
В конкретния случай са налице горепосочените условия. Съгласно изложената фактическа обстановка със Заповед на кмета на …. Община, на основание чл. 25, ал. 1-2 и чл. 21, ал. 1 и от Закона за общинската собственост (ЗОС), съгласно действащия подробен устройствен план (ПУП), е отчужден застроен поземлен имот, заедно с попадащи в имота сгради представляващи сграда-портал на комбинат и стопанска постройка (съществували към 1987 г.). Дружеството обжалва по съдебен ред размера на обезщетението определено в Заповедта на кмета на …. Община. Съгласно приложеното решение на АС, съдът намира, че ще следва да се определи обезщетение и за сградата и постройката и за извършени в отчуждените имоти подобрения (ограда на имота, която според вещото лице е била част от бившия комбинат).
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на паричното обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на ПУП по чл. 21, ал. 1 от ЗОС и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Имотите се считат за отчуждени след влизане в сила на административните актове (когато не са обжалвани) за извършване на отчуждаването и от момента, в който дължимото парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащото лице (чл. 29, ал. 3 от ЗОС).
Предвид гореизложеното се налага изводът, че в случая са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и е налице доставка от дружеството към … община. Дружеството (регистрирано по ЗДДС лице) следва да начисли данък и да документира доставките по общите правила на закона.
Правилата относно данъчното третиране на доставките, свързани с прехвърляне на правото на собственост върху земя и сгради са регламентирани в чл. 45 от ЗДДС.
На основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС при прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е налице облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС.
Според § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ „урегулиран поземлен имот” е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставките на сгради или части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени от облагане с ДДС. Доставчикът обаче може да ги превърне в облагаеми, ако се възползва от правилото на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.  
Определението за „сгради, които не са нови“ се извежда по аргумент за противното от дадената в § 1, т. 5 от ДР от ЗДДС дефиниция за „нови сгради”.
По отношение на сделките, свързани с постройки, неподвижно прикрепени към земя, следва да се има предвид, че в ЗУТ е направено ясно разграничение между понятията „сграда” и „постройка”. „Сгради” са тези здания, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение. Постройка е всеки друг вид строеж, който не е квалифициран като сграда по ЗУТ. ЗДДС също разграничава двете понятия и по силата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС доставките на постройки, неподвижно закрепени към земята са облагаеми по чл. 12 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена (чл. 67, ал. 2 от ЗДДС). В тези случаи размерът на данъка се определя по формулата по чл. 53, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
Доколкото в случая не е посочено, че по отношение на дължим ДДС е определено отделно обезщетение, следва да се приеме, че данъкът е включен в стойността на паричното обезщетение.
Документирането на доставката е по реда на чл. 113, ал. 1 – 4 и чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. При освободените доставки на недвижими имоти не се посочва ДДС на отделен ред, като трябва задължително да бъде вписано основанието за неначисляване на ДДС.
В случаите, когато във фактурата не е посочено основанието за неначисляване на данъка съгласно изискването на чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС се приема, че доставчикът е упражнил правото си на избор доставката да бъде облагаема. В този случай се приема, че данъкът е включен в цената (чл. 67, ал. 2 от ЗДДС).

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

ЗДДС, чл.136, aл. 1

2_1010/30.06.2011 г. чл. 136, ал.1 от ЗДДС Дружеството Ви е лицензиран туроператор, предоставящ туристически услуги главно на чужди туристи. Посочвате, че облагането е по специалния

документиране на дължимо концесионно възнаграждение съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 24-39-124Дата: 23.05.2019 год.ЗДДС, чл.113 ОТНОСНО: документиране на дължимо концесионно възнаграждение съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) В Централно управление

ЗДДФЛ, чл.38, aл. 9,ЗКПО, чл.204, т. 2,ЗДДФЛ, чл.52, aл. 1, т. 3,КСО, чл.6, aл. 2,КСО, чл.157, aл. 6,НЕВД, чл.2, aл. 3,НЕВД, чл.2, aл. 4,ЗКПО, чл.208,ЗКПО, чл.209,КСО, чл.6, aл. 3,НЕВД, чл.2, aл. 2,НЕВД, чл.2а,КСО, чл.127, aл. 1,ЗДДФЛ, чл.24, aл. 2, т. 9,КСО, чл.6, aл. 11,ЗДДФЛ, чл.38, aл. 8, т. 1

С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 26.10.2012г. в Дирекция «ОУИ» е изложена следната фактическа обстановка:1. Като социална придобивка, съобразявайки се с желанията на

Изх. №53-04-196/06.04. 2017 г.

Изх. №53-04-196/06.04. 2017 г. ЗКПО – чл. 182, ал. 5, т. 2 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с

1_20-02-72/24.04.2018 г.

1_20-02-72/24.04.2018 г. ЗДДФЛ, чл. 4 и чл. 5ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 1 и ал. 2ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 1ЗДДФЛ, чл. 30 и чл.

внасянето на здравноосигурителни вноски за лица, навършили 18-годишна възраст, продължаващи обучението си за придобиване на професионална квалификация след завършване на средно образование

3_3553/28.07.2009 г.ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 1ЗЗО, чл. 40, ал. 5Относно: внасянето на здравноосигурителни вноски за лица, навършили 18-годишна възраст, продължаващи обучението си за

получено запитване във връзка с прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

Изх. № М-26-Г-127Дата: 18.06.2020 год. Наредба №Н-18/2006, чл. 3, ал. 16; ЗАвП, чл. 36. ОТНОСНО: получено запитване във връзка с прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18