Изх. №20-00-464
07.10.2020 г.
ЗКПО – чл.10
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-464/23.09.2020 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В дружеството е получено плащане по банков път във връзка с вземане от клиент по фактура, но превода е от трето лице, което не е клиент. В основанието на полученото плащане е цитиран номера на фактурата и наименованието на получателя по фактурата.
Поставяте следният въпрос:
Следва ли се приеме получената сума като плащане по издадената фактура?
Предвид изложената фактическа обстановка и поставеният въпрос, изразявам следното становище:
В чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са изброени правата на задължените лица, които приходната администрация следва да съблюдава и изпълнява. Функциите на органите по приходите, съответстващи на тези права, са регламентирани в чл. 3, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). Едно от основните задължения на приходната администрация е да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация и разяснения по правата и задълженията им, както и да изказва становища по поставени конкретни проблеми, произтичащи от разпоредбите на законите, които се администрират от НАП.
Изложената от Вас фактическа обстановка, както и поставеният въпрос не са обвързани с конкретни материални и процедурни норми от данъчно-осигурителните закони или от ДОПК и касаят частноправни търговски отношения.
Предвид горното, настоящето становище е принципно и общо.
Данъчните закони не регулират начините на разплащане между страните по сделките. Същите се уговарят в зависимост от решенията на страните. За целите на данъчното облагане от значение е сделките да бъдат документирани със съответните първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч) и да бъдат отчетени правилно разходите и приходите при спазване на счетоводните принципи и правила.
В чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), е регламентиран принципа за документална обоснованост, съгласно който:
– стопанската операция е документално обоснована, когато е вярно отразена в първичен счетоводен документ по см. на ЗСч;
– документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, следва да се обърне внимание, че в тежест на дружеството остава доказването на основанията за стопанските операции, отразени в счетоводството чрез всички допустими документи.
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 6 от ДОПК, с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци, органите по приходите проверяват действителността на операциите, отразени в първичните счетоводни, търговски или други документи на данъчно задължените лица. Писмените доказателства са основните доказателства в процеса, те се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по ДОПК (чл. 49 ДОПК).
Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителен контрол чрез извършване на ревизии и проверки. В правомощията на органа по приходите при осъществяване на данъчно-осигурителен контрол е да преценява вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК