Писмо с Изх. №20-00-521; 17.11.2020 г.; чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС; чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС; чл. 72, ал. 1 от ЗДДС; чл. 124, ал. 1 от ЗДДС; чл. 124, ал. 4 от ЗДДС

Изх. №20-00-521
17.11.2020 г.

чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
чл. 72, ал. 1 от ЗДДС
чл. 124, ал. 1 от ЗДДС
чл. 124, ал. 4 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Предстои да бъде открито дружество, което ще бъде регистрирано за целите на ЗДДС. Ще бъде закупен апартамент, който ще се предоставя за настаняване на туристи. Първоначално, извършените покупки (направени разходи) ще са повече от извършените продажби (реализирани приходи), тъй като ще има месеци, без реализирани приходи или същите ще са в по-малък размер от направените разходи за поддръжка. Също така през първата година ще има ремонтни дейности на апартамента и на сградата/комплекса, в която се намира същият.
За да не е на възстановяване всеки данъчен период, съответно да не е в постоянни проверки по възстановяване на ДДС, дружеството възнамерява периодично да отразява в дневника за покупките и справката-декларация по ЗДДС, фактурите за извършени покупки – в края на годината или през данъчните периоди през, които са реализирани доставки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Законосъобразно ли е, съгласно ЗДДС фактурите за извършени покупки да бъдат отразявани от дружеството периодично в дневника за покупките и справката-декларация по ЗДДС, а не през периода на тяхното издаване от страна на доставчика, респективно когато данъкът по доставките е станал изискуем?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон. Следва да се отбележи, че това е право което се дава на регистрираните по закона лица при определени условия, а не е задължение.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
По силата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Също така, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице, като това следва от разпоредбата на чл.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и да са спазени изискванията на чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС и да не са налице ограниченията на чл. 70 от ЗДДС.
С оглед спазването на разпоредбите на ЗДДС, освен всички други изисквания за наличието на право на данъчен кредит, следва да се посочи, че същото е обвързано с определен данъчен период, през който възниква, както и с упражняваното му в определен срок.
Периодът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е определен в разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС. Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, като включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1. По силата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДДС регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите. На основание ал. 4, изречение първо от същата правна норма регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Независимо от това по силата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
От казаното следва, че законът не задължава лицата да упражняват, правото на приспадане на данъчен кредит в данъчния период, през който е възникнало това право, но за да може лицето да се възползва от това право, следва да отрази данъчните документи в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Това не се отнася за издадените кредитните известия по фактури, по които дружеството е ползвало правото на данъчен кредит, като в този случай, както бе споменато по-горе се прилага чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
В случай, че лицето е пропуснало срока по чл. 72 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, то правото на данъчен кредит се погасява и последното не може да бъде упражнено чрез извършване на корекции на грешки по реда на чл. 126 от ЗДДС.

5/5

Вашият коментар