Писмо с Изх. №20-00-59 ; Изх. №20-00-61 ; 25.03.2020 г.; чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ; чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ; чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ; § 1, т. 26, буква „“и““ от ДР на

Изх. №20-00-59
Изх. №20-00-61
25.03.2020 г.

чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ
чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ
чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ
§ 1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ
чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ
чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
чл. 96, ал.1 от ЗДДС
чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС

Съдружниците в „Х“ ООД (Дружеството) полагат личен труд, за което получават възнаграждение, като самостоятелно заети лица по сключени граждански договори. Част от съдружниците са командировани във Франция от името и за сметка на дружеството съгласно сключен договор между същото в качеството му на изпълнител и френско дружество PDR – Team SAS (възложител) с валиден VIN номер ……….. и с предмет на договора: извършване на ремонтни дейности по възстановяване на превозни средства, пострадали от градушка.
Договорът е със срок на изпълнение от 6 месеца, считано от ……2019 г. до ……2020 г., поради което командированите физически лица подлежат на данъчно облагане и социално осигуряване в България по силата на издадено удостоверение А1. Уточнявате, че дружеството не формира място на стопанска дейност във Франция.
Българското дружество поема всички рискове от неизпълнение, включително неточно, непълно или забавено изпълнение, като гарантира за него при появата на дефекти, като няма право да превъзлага извършването на услугите на други подизпълнители. След извършена справка в информационния масив на НАП се установи, че основен предмет на дейност на „Х“ ООД е „техническо обслужване и ремонт на автомобили“. Съдружникът А, с който дружеството има сключен договор за извършване на работа чрез личен труд по предоставяне на услуги по договор с трето лице, е бил нает по трудов договор в дружеството в периода ….2019 г. – …..2019 г. на длъжност „автомеханик“. Считано от ….2019 г. А е самоосигуряващо се лице за всички осигурителни рискове.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли е личният труд, който съдружникът полага на територията на Франция, да се третира като правоотношение, приравнено на трудовото по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ и изплатеното възнаграждение да се облага като доход от трудово правоотношение и да се внасят задължителни осигурителни вноски?
2. Възможно ли е да бъде командирован съдружник в дружеството до Франция с цел изпълнение на услугата по сключения договор и заедно с това да бъдат признати като присъщи за дружеството разходи за командировката (дневни, квартирни, пътни) ?
3. Следва ли собствениците на дружеството да се регистрират по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при полагане на личен труд в дружеството или дейността която извършват, не е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС?
По първи въпрос:
По прилагане на данъчното законодателство:
На основание § 1, т. 26, буква „и“ (в сила от 01.01.2010 г.) от ДР на ЗДДФЛ, „трудови правоотношения“ за целите на данъчното облагане са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери. Следователно доходът от полаган личен труд от съдружник в дружеството се третира като доход от трудово правоотношение. Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. Когато авансовите осигурителни вноски не се внасят чрез дружеството или са дължими на друго основание, не е налице правна възможност същите да бъдат приспадани при определяне на месечната данъчна основа. Специфично във връзка с облагането на разглежданите доходи е, че годишният размер на данъка не се определя от работодателя по реда чл. 49 от ЗДДФЛ. На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ, местните физически лица са задължени да декларират в годишната данъчна декларация придобитите през годината доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от ДР на същия закон.
По прилагане на осигурителното законодателство:
За да възникне задължение за държавно обществено осигуряване е достатъчно съответното лице да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от кодекса, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?.
Собствениците на търговско дружество, извършващи трудова дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 8 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Окончателните осигурителни вноски се дължат от лицата върху годишният им осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доход на физическите лица, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
Лицата, родени след 31.12.1959 година, които са осигурени за фонд „Пенсии“ на ДОО, с изключение на тези, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал.1 от кодекса). Осигурителните вноски се определят на база доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
По отношение на лицата, граждани на държави – членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и регламента за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 – 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Едно от тях е за случаите, в които самостоятелно заетите лица за сравнително кратък период извършват работа на територията на друга държава членка. В тази хипотеза приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно цитираната разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава членка продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази дейност не превишава двадесет и четири месеца.
Преценката относно изпълнението на задължителните условия, определени в разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 и удостоверяването на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава членка. По отношение на България компетентна да определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е НАП.
Следва да имате предвид, че самоосигуряващо се лице, което временно извършва работа на територията на друга държава членка, е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) №987/2009).
Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1 „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“. Документът се издава въз основа на подадено от лицето искане образец ОКд238 до компетентната ТД на НАП. В случай, че са изпълнени задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, НАП издава удостоверението по процедурата, определена в Регламент (ЕО) №987/2009 и Глава дванадесета „Административно обслужване” от ДОПК.
Предвид гореизложеното, в случай, че след подадено уведомление и при наличие на основание, НАП издаде формуляр А1 на г-н М, за него ще остане приложимо българското осигурително законодателство и ще се осигурява по описания по-горе ред, включително за дейността във Франция.
По втори въпрос:
В хипотезата, която сте изложили в запитването, при положение, че лицето, което е съдружник и полага личен труд няма договор за управление и контрол, осигурява се като самоосигуряващо се лице и упражнява личен труд в дружеството срещу възнаграждение, за да бъдат признати разходите за пътуване и престой, е необходимо да се докаже наличието на извънтрудово правоотношение за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието. В конкретния случай е налице сключен договор за извършване на работа чрез личен труд, който по своя характер представлява граждански договор. От съдържанието на възникналото правно отношение може да се предположи, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството.
Разходите за пътни, дневни и квартирни пари, които са свързани с услугите, извършвани от лица по извънтрудови правоотношения, могат съобразно договореното да бъдат:
– за сметка на възложителя, т.е. да представляват счетоводен разход за командироващото предприятие и съответно доход за командированото лице или
– за сметка на изпълнителя по договора.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ, не подлежат на облагане получените суми за:
-командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и
-дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения.
С посочената разпоредба (по отношение на пътните и квартирните пари) е въведен принципът за документална обоснованост, с оглед данъчното им третиране като облагаем или необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. За да не подлежат на облагане, разходите за пътуването и прeстой трябва да бъдат документално обосновани чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч).
Доколкото в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ се използват понятията командировъчни пари – пътни, дневни и квартирни, следва да се има предвид, че нормативните документи, регламентиращи командировките в страната и чужбина са Наредбата за командировките в страната (НКС) (в сила от 01.08.1987 г.) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) (в сила от 01.07.2004 г.). Реализирането и документирането на командировките в страната и в чужбина става в съответствие с посочените наредби, като осъществяването им се извършва с издаването на заповед от командироващото предприятие, в която се определят условията за командироване.
Следователно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ урежда данъчното третиране на получени командировъчни пари от физически лица по правоотношения, които не са трудови, които са за сметка на възложителя и са документирани съгласно посочените по-горе наредби, какъвто е конкретният случай.
Предвид изложеното по-горе се налага следният извод: изплатените суми на командирован съдружник в чужбина във връзка с полагане на личен труд по извънтрудово правоотношение, представляващи командировъчни пътни и квартирни пари, както и дневни командировъчни пари, са необлагаеми, когато:
– има наличие на договорни отношения между страните;
– разходите са свързани с дейността на предприятието;
– разходите са за сметка на възложителя и са доказани документално;
-реализирането и документирането на командировката е в съответствие с разпоредбите на НСКСЧ.
Необходимо е също така уточнението, че на основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2019 г.) работодателите изготвят справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Информация се предоставя за всички доходи по трудови правоотношения, дефинирани в § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, без оглед на продължителността на тези правоотношения.
Справката се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца на дохода. Предоставя се само по електронен път във формат и ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП (чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Относно признаването на начислените възнаграждения за разход на търговското дружеството, следва да имате предвид, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на дружеството. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. Следователно, за да са признати за данъчни цели, разходите за възнаграждения за положен личен труд е необходимо да са документално обосновани, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, и да са начислени във връзка с дейността на дружеството. При неизпълнение на едно от посочените в закона изисквания е в сила разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО, съгласно която отчетените счетоводните разходи за пътуване и престой подлежат на регулация, т.е. за дружеството за данъчни цели ще възникне данъчна постоянна разлика от непризнат счетоводен разход.
По трети въпрос:
В отговор на Вашето запитване Ви уведомявам, че поддържаме изразеното в указание с изх. № 04-19-570/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) становище по аргументите, изложени в същото. Идентично становище (каквото е №23-22-698/15.05.2019 г.) сме изразявали нееднократно по повод други запитвания, зададени относно данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица. Тези становища са надлежно оповестени в Интернет на страницата на НАП (htpp://www.nap.bg). Считаме, че в този аспект изпълнителният директор на НАП в рамките на своята компетентност, регламентирана със Закона за НАП, е извършил необходимото с цел осигуряване на единното прилагане на данъчното законодателство, като съобразяването с поддържаното становище осигурява приложението на принципа за неутралност на данъка върху добавената стойност.
Условията за задължителна регистрация по ЗДДС са посочени в разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от този закон, съгласно която всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 /петдесет хиляди лв./ или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от 2 последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7- дневен срок от датата, на която е достигнат.
Облагаемият оборот за целите на регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието „независима икономическа дейност” е дадена в чл. 3, ал. 2 от закона, според който това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В кръга на задължените лица попадат физическите лица, когато извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност, посочени в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и не попада в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г. в сила от 01.01.2020г.) дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение, по правоотношение, приравнено на трудово, или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. С направеното допълнение, което е в сила от 01.01.2020 г. се постига прецизиране на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и привеждането му в съответствие с разпоредбата на чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). По този начин условието по чл. 9, Параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, а именно, че икономическата дейност се извършва „независимо”, изключва наетите и други лица от обхвата на ДДС, само доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.
Според последователната практика на Съда на Европейския съюз (Решения на СЕС по дела С-202/90, С-355/06 и С-420/18), когато лицето е отговорно към трети лица за вредите, които е причинило при извършване на дейността, за задълженията към трети лица, които поема във връзка с дейността, то действа независимо, както и дали носи икономически риск, свързан с извършването им. По начало критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността (дали лицето само организира дейността си или не и дали то е организационно свободно), възнаграждението и особено рискът от извършване на дейността – дали носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионална дейност, или този риск се носи от предприятието, в което работи.
Съгласно писмо с изх. №04-19-570/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на НАП относно данъчното третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол от физически лица, в случаите при които лица-съдружници, член-кооператори или акционери (наричани „съдружници“), полагат срещу възнаграждение личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, преценката относно това дали дейността им представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същите носят отговорността и риска спрямо третите лица, по отношение на които извършват услуги от името и за сметка на дружеството, а именно:
– когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството поемат изцяло риска и отговорността за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, следва да се приеме, че съдружниците осъществяват независима икономическа дейност и за същата са данъчно задължени по ЗДДС лица.
– когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството не поемат риска и отговорността, а същите се носят от самото дружество за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, следва да се приеме, че съдружниците не осъществяват независима икономическа дейност и за същите не са данъчно задължени по ЗДДС лица.
В запитването е посочено, че собствениците на дружеството извършват услугите с личен труд по силата на сключени договори, като е договорено, че цялата отговорност към трети лица поема дружеството и същото поема всички рискове от неизпълнение, включително неточно, непълно или забавено изпълнение, като гарантира за него при появата на дефекти.
Предвид цитираното по-горе, доколкото собствениците не поемат изцяло риска и отговорността за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството, същият не попадат в кръга на данъчно задължените по ЗДДС лица, извършващи независима икономическа дейност по смисъла на този закон. В този случай за тези доставки съдружниците не следва да се съобразяват с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във връзка ал. 2 от същата разпоредба, регламентиращ условията за задължителна регистрация по този закон, тъй като за тази си дейност лицата не се счетат за данъчно задължени лице по смисъла на ЗДДС.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

КСО, чл.4, aл. 1, т. 7

1_167/08.10.2007 г.чл.4,ал.1,т.7 от КСОВъв връзка с писмено запитване заведено с вх.№ ………… в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр……..,изразяваме следното становище: В запитването

здравно осигуряване на лице, работещо по втори трудов договор на непълно работно време – 1 час, за дните във временна неработоспособност

3 _ 2322/20.10.2014 г.ЗЗОчл.40, ал.1, т.5Относно:здравно осигуряване на лице, работещо по втори трудов договор на непълно работно време – 1 час, за дните във временна

НАРЕДБА Н-18, чл.3, aл. 2

Изх. № 24-32-95Дата: ………. г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-32-95 г.,Ви уведомява следното:По силата на чл. 1 18 от Закона

вземане на решение от органите по приходите за последващи действия след установяване на факти и обстоятелства свързани с физически лица.

102/07.08.2009 г.ДОПК – чл.3, 4, 5, 28, 32, 122, 124Относно: вземане на решение от органите по приходите за последващи действия след установяване на факти и

Определяне на режима на облагане по реда на ЗДДС (обн.ДВ, бр.63/ 200бг., изм. ДВ, бр.108/ 200бг. в сила от 01.01.2007г.) и на ППЗДЦС (Обн. ДВ. бр.76/2006г., изм. ДВ. бр.101/ 200бг., изм. ДВ. бр.3/2007

Изх. № 24-32-55 Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: Определяне на режима на облагане по реда на ЗДДС (обн.ДВ, бр.63/ 200бг., изм. ДВ, бр.108/ 200бг. в

данъчно облекчение, под формата на преотстъпен корпоративен данък по реда на чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), инвестиран в активи (контейнери)

Изх. № 24-39-138Дата: 21.03.2019 год. ЗКПО, чл. 189б, ал. 2, т. 1 ОТНОСНО: данъчно облекчение, под формата на преотстъпен корпоративен данък по реда на чл.