Писмо с Изх. №20-00-60; 28.02. 2019 г.; Чл. 13 ЗКПО; СИДДО Русия ;

Изх. №20-00-60
28.02. 2019 г.
Чл. 13 ЗКПО
СИДДО Русия

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №20-00-60/13.02.2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българско ООД е сключило договор с контрагент от Руската Федерация за предоставяне на услуга с предмет реклама в социални мрежи. Контрагентът от Руската Федерация удържа данък при източника от възнаграждението.
В края на 2018 г. българското дружество изисква от контрагента си предоставяне на удостоверение за удържан и платен данък при източника, като получава отговор, че законодателството на Руската Федерация не е предвиден такъв документ и съответно той не може да бъде предоставен.
За доказателство за удържан и внесен данък при източника, към запитването прилагате платежни нареждания и справка от данъчната служба на Руската Федерация.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Кой от методите за избягване на двойното данъчно облагане би бил приложим в конкретния случай?
2. Признават ли се представените документи като доказателство за платен данък при източника за целите на чл. 14 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Избягването на двойното данъчно облагане по отношение на българските местни юридически лица се основава па разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗКПО.
Съгласно чл. 13 от ЗКПО когато при наличието на действащ международен договор ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
Такъв международен договор е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с Руската федерация), обн. в ДВ, бр. 3 от 9.01.1996 г., в сила от 8.12.1995 г.
Приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане съгласно СИДДО с Руската федерация е методът на „обикновения данъчен кредит“. Съгласно чл. 23 от спогодбата, ако местно лице на едната договаряща държава получава доходи или владее имущество в другата договаряща държава, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в другата държава, размерът на данъка върху този доход или имущество, който се плаща в тази друга държава, може да бъде приспаднат от данъка, събиран от това лице за такива доходи или имущество в първата посочена държава. Това приспадане обаче няма да надвишава сумата на данъка на първата държава за такъв доход или имущество, определен в съответствие с нейното данъчно законодателство.
По дефиницията на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО „данъчен кредит“ е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Видно от цитираните текстове, приспадането на данък в България ще стане само ако СИДДО с Руската федерация позволява конкретния доход да се обложи в Русия. С други думи, при прилагането на методите за предотратяване на двойното данъчно облагане, предвидени в СИДДО се следва основното правило, че държавата на местното лице предоставя метод, само ако облагането в другата държава е извършено в съответствие с разпоредбите на тази СИДДО. Извън тези случаи, т.е. когато данъчното облагане се извършва в нарушение на текстовете на приложимата СИДДО, държавата на местното лице, в случая България, не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Тук следва да се отбележи, че облагането в Русия на доходите от рекламни услуги, реализирани от българското дружество (както са посочени в запитването), не намира подкрепа в разпоредбите на СИДДО с Руската федерация. Тъй като тези доходи са доходи от стопански характер и не попадат в специално разгледаните от спогодбата доходи, за тях се прилага чл. 7 „Печалби от стопанска дейност“. По силата на посочената разпоредба печалбите на българското дружество с източник от Русия се облагат само в България, когато не са причислими към място на стопанска дейност на това дружество в Русия. В случая няма данни българското дружество да е формирало място на стопанска дейност в Русия. Следователно, визираните в запитването доходи от рекламни услуги са освободени от облагане в Русия на основание чл. 7, ал. 1 от Спогодбата. Това предполага, че облагането с данък на тези доходи в Русия противоречи на разпоредбите на СИДДО с Руската федерация.
В този случай метод не може да се ползва нито по правилата на СИДДО, нито по чл. 14 от ЗКПО, както бе разяснено по-горе.
Българското дружество подлежи на данъчно облагане съгласно разпоредбите на българското вътрешно законодателство и не може да приспада удържания данък в Русия от дължимия данък по ЗКПО.
По втори въпрос:
При подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО не следва да се попълва Приложение №3 и да се прилагат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци.
Предвид гореизложеното, българското дружество може да изиска възстановяване на недължимо събрания данък от държавата, от която произхожда дохода, позовавайки се на чл. 7, ал. 1 от СИДДО с Руската федерация, който освобождава конкретния доход от облагане там. Ако възстановяване на данъка бъде отказано, може да се инициира прилагането на „Процедура на взаимно споразумение“ съгласно чл. 25 от СИДДО с Руската федерация.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

заплащане на ДДС и данък при придобиване на имущества по Закона за местни данъци и такси за придобит чрез доброволна делба урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХ1-405, кв. 195 по плана на гр. ====, съсобст

Изх. № 94-M-106Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Уважаеми г-н,В отговор на поставените въпроси относно заплащане на ДДС и данък при придобиване на имущества по Закона за

Прилагане на чл. 10 от ЗКПО

ОТНОСНО: Прилагане на чл. 10 от ЗКПО В Дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ….. от 18.01.2018 г., в което описвате следната

Облагане на доходите от възнаграждения на членове на одитни комитети, създадени на основание чл. 40е от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО).

Изх. № 26-Б-140Дата: 15.09.2009 год. ЗДДФЛ, чл. 24; ЗДДФЛ, чл. 42.Относно: Облагане на доходите от възнаграждения на членове на одитни комитети, създадени на основание чл.

ЗЗО, чл.40, aл. 3, т. 1,ЗЗО, чл.40, aл. 3, т. 2

5_ № 53-00-1081/12.12.2012 г. ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 1 , чл. 40, ал. 3, т. 2В запитването сте изложилиследнатафактическа обстановка:Частен професионален колежпо охрана