Изх. №23-22-1126
25.08.2020 г.
чл. 4, ал. 3, т . 2 от КСО
чл. 6, ал. 9 от КСО
чл. 127, ал. 1 от КСО
чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ
чл. 50 от ЗДДФЛ
чл. 4, ал. 2 от ЗКПО
чл. 13 от ЗКПО
чл. 2 от ЗДДС
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
чл. 95, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
През декември 2016 г. А и съпругата му Е, финландски граждани, се преместват да живеят в гр. …………….., Република България. Описано е, че нямат жилище във Финландия, а в България живеят под наем.
А е собственик на дружеството У с ДДС номер FL………., което е регистрирано във Финландия и се занимава с графичен дизайн, маркетинг и преводачески услуги за компании в Швеция и Финландия. Съпругата му се занимава с продажба на електрически превозни средства за клиенти в Швеция и Финландия. Те извършват дейността онлайн на територията на България, посредством телефонна и компютърна техника и пътуват три пъти годишно до Швеция и Финландия. Към настоящия момент, дружеството не разполага с клиенти, които да са установени на територията на страната. Наскоро е създаден интернет сайт www………….com, от който се продават продукти за пречистване на вода, като към настоящия момент, продуктите могат да бъдат поръчани онлайн, само от клиенти установени във Финландия.
В телефонен разговор е уточнено, че дружеството се управлява от А. Като изпълнителен директор на „У“, г-н А няма договорено възнаграждение. Е е съдружник във „У“. А и Е не са пенсионери.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Дължат ли осигурителни вноски в България А и Е във връзка с упражняваната дейност на територията на страната и по какъв ред следва да се осигуряват за тази си дейност?
2. По какъв ред следва да се облага изплатеният от финландското дружество, доход за личен труд на съдружник, положен на територията на България?
3. Дължи ли се корпоративен данък за извършваната дейност от финландската компания?
4. Може ли да се включи възможността, клиенти установени на територията на България, онлайн да поръчват предлаганите продукти за пречистване на вода и това ще доведе ли от необходимостта за плащането на данъци в България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В описаната фактическата обстановка не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на осигурителните задължения, поради което изразеното становище е принципно.
По отношение на лицата, граждани на държави – членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и регламента за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 – 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по законодателството, на която се придобива право на обезщетения и помощи.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (аргумент чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
В случай, че А и Е извършват дейност единствено на територията на България за тях ще е приложимо българското законодателство. Важно е да се почертае, че в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004, в която лицата полагат труд само в една държава членка, нямат задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство.
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две и повече държави членки. В този случай приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент (ЕО) №883/2004).
На основание на чл. 16(1) от Регламент (ЕО) №987/2009, лице, което упражнява дейности в две или повече държави членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване. Тази институция незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1(й) от регламента. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Важно е да се отбележи, че координационните регламенти не предвиждат възможност за избор от страна на лицето или на дружеството в коя държава да бъдат внасяни задължителните осигурителни вноски. Същите са дължими в държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице по правилата на Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004.
Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1 „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“, издаден при поискване от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава членка и същото е освободено от прилагането на законодателството на други държави членки.
Националната агенция за приходите (НАП) е компетентната институция в България, която определя приложимото законодателство съгласно разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и издава удостоверение А1 в съответствие с процедурата, установена в Регламент (ЕО) № 987/2009 и Глава дванадесета от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски включват подаване на данни, деклариране на обстоятелства и други задължения.
С оглед на гореизложеното, в случай че за А и Е е определено като приложимо българското законодателство, дължимите осигурителни вноски във връзка с упражняваната от тях дейност като съдружници във „У“ следва да се внасят в България съгласно разпоредбите на КСО и ЗЗО.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (т. е. за фонд „Пенсии”) са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО и се осигуряват по ред определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Редът и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 8 от КСО).
Съгласно чл. 9, т. 2 и т. 4 от ЗБДОО за 2020 г., минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 610,00 лв., а максималният месечен размер на осигурителния доход е в размер на 3000,00 лв.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със ЗБДОО за съответната година.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите си лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органите по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Разпоредбите на КСО по отношение на определянето на окончателния размер на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от НЕВДПОВ, при определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества се взамат предвид възнагражденията изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, лицата, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от същия кодекс. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал.9 от КСО.
Размерите на осигурителните вноски, които се внасят във фондовете на държавно обществено осигуряване (ДОО), здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО в УПФ) са както следва:
Осигурителни вноски за ДОО за 2020 г.
– за фонд „Пенсии“
за лицата, родени преди 01 януари 1960 г. – 19,8 на сто;
за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 14,8 на сто;
* за фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3,5 на сто.
Същите са регламентирани в чл. 6, ал. 1, т. 1, буква „а“, т. 2, буква „а“, т. 4 и т. 5 от КСО.
Сметката на ТД на НАП София офис ……… и обслужващата банка са:
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД-София
BIC: IABGBGSF
IBAN: BG60IABG74908500357900
КОД ЗА ВИД ПЛАЩАНЕ 551111
Осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2020 г.
– вноската е в размер на 8 на сто (определена в чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса (ЗБНЗОК).
Сметката на ТД на НАП София офис …………. и обслужващата банка са:
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД-София
BIC: IABGBGSF
IBAN: BG23IABG74908600358000
КОД ЗА ВИД ПЛАЩАНЕ 561111
Осигурителни вноски за ДЗПО в УПФ за 2020 г.
– вноската е в размер на 5 на сто (съгласно чл. 157, ал. 1, т. 1, буква „в“ от КСО).
Сметката на ТД на НАП София офис ………… и обслужващата банка са:
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД-София
BIC: IABGBGSF
IBAN: BG46IABG74908800358200
КОД ЗА ВИД ПЛАЩАНЕ 581111
Осигурителните вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО в УПФ, които самоосигуряващите се лица дължат авансово се внасят от лицата до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл. 7, ал. 4 и чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО). Окончателните вноски се внасят в срока за подаване на данъчната декларация (чл. 6, ал. 9 и чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Освен задължението за определяне и внасяне на осигурителни вноски, самоосигуряващите се лица имат задължение да подават данни, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО. Данните се подават в компетентната териториална дирекция на НАП по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2019 г.).
Съгласно цитираната наредба, самоосигуряващите се лица подават данни с декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/2019 г.) в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях (чл. 4, ал. 1, т. 2, буква „а“ от наредбата) и декларация образец №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/2019 г.) – еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година и за задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната (чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба №Н-13/2019 г.).
В заключение е важно да се отбележи, че ако финландското дружество няма единен идентификационен код по Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ), респективно не е регистрирано по реда на Закона за търговския регистър (ЗТР), то съответно не е вписано служебно в регистъра на задължените лица на НАП. В този случай, когато чуждестранното юридическо лице има качество на задължено лице по ДОПК и не подлежи на вписване по горецитираните нормативни актове, то следва да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице, като към искането следва да приложи копие от съответните документи, доказващи описаните в искането регистрационни данни (чл. 82, ал. 4 от ДОПК).
Уведомления/искания за издаване на формуляр А1, искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице, декларации по Наредба №Н-13/2019 г., декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, както и други документи и формуляри могат да бъдат намерени в портала на НАП на адрес: http://nap.bg/
По втори въпрос:
С оглед изложеното в запитването, може да се приеме, че г-н А и съпругата му са местни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ. На основание чл. 6 от същия закон местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на страната, са доходи от източник в Република България. Следователно, доколкото в конкретния случай трудът ще се полага на територията на страната, придобитите от А и Е доходи ще подлежат на облагане в Република България.
Съгласно §1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, са „трудови правоотношения“ за целите на този закон. Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа (чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Легална дефиниция на понятието „работодател“ за целите на ЗДДФЛ е установена в §1, т. 27 от ДР на същия закон, а именно: „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Лица, които не могат да бъдат работодатели по смисъла на ЗДДФЛ, са всички чуждестранни лица, освен в случаите, в които те осъществяват дейност чрез място на стопанска дейност или определена база в България или са регистрирали търговско представителство в нашата страна. В случай че финландското дружество, в което г-н А и съпругата му са съдружници, разполага с място на стопанска дейност на територията на страната, то съответното чуждестранно лице (в случая финландското дружество „У“) ще бъде вписано в регистъра на НАП по чл. 80, ал. 1 от ДОПК. В този случай в качеството си на работодател чуждестранното лице има задължение да определи, удържи и внесе авансов данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ при определяне на годишната данъчна основа и на годишния данък за доходи от трудови правоотношения, не се включват доходите по §1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ. Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения на това основание, подават годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ (чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ).
В качеството им на доходи от трудови правоотношения, придобитите през данъчната година възнаграждения за положен личен труд на съдружници, следва да се декларират в Приложение №1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Във връзка с декларирането им е необходимо да се има предвид, че местните физически лица са задължени да прилагат към годишната данъчна декларация удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава (чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ).
По трети въпрос:
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност (МСД) в Република България или от разпореждане с имущество на такова МСД, както и за доходите, посочени в чл. 12 от с.з., с източник в България.
На основание чл. 1, т. 3, чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО чуждестранно юридическо лице, разполагащо с МСД в България, е данъчно задължено лице по реда на този закон.
В § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО понятието „място на стопанска дейност“ е дефинирано чрез препратка към разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ДОПК,, съгласно която това е:
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
По аргумент от чл. 13 от ЗКПО, предвид наличието на действаща Спогодба между Република България и Република Финландия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, ратифицирана със закон, обн., ДВ, бр. 40 от 23.05.1986 г., в сила от 21.04.1986 г. (СИДДО с Финландия), разпоредбите на последната ще се прилагат с предимство пред тези от вътрешното законодателство. Дефиницията на МСД в СИДДО с Финландия е аналогична на дефиницията на българското законодателство и се съдържа в чл. 5 – по смисъла на тази спогодба терминът „място на стопанска дейност“ означава определено място, чрез което местно лице на едната договаряща държава осъществява изцяло или частично своята стопанска дейност.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от спогодбата няма да се счита, че МСД включва:
а) използуването на съоръжения единствено за складиране, изложба или доставка
на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на наличност от стоки, принадлежащи на предприятието само за складиране, изложба или доставка;
в) поддържането на наличност от стоки, принадлежащи на предприятието само за преработването им от друго предприятие;
г) определено място, използувано само за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) стокови наличности, изложени от предприятието на стоков панаир или изложба, които се продават след приключването на стоковия панаир или изложбата;
е) постоянно място, поддържано единствено за извършване на всякаква друга дейност за предприятието от подготвителен или спомагателен характер;
ж) постоянно място, поддържано единствено, за да се упражняват няколко от посочените в букви „а“ до „е“ дейности при условие, че общият резултат от тази дейност има подготвителен характер или представлява спомагателна дейност.
От горепосочените разпоредби следва, че за да формира едно чуждестранно лице МСД в страната, трябва да са изпълнени кумулативно следните критерии:
* наличие на определено място в България, от което се извършва производствена дейност или се предоставят услуги, което е на разположение на чуждестранното лице, независимо собствено, наето или безвъзмездно предоставено за ползване, от което то извършва стопанската си дейност;
* относително постоянство и продължителност на извършваната дейност и наличие на персонал за извършването й.
* осъществяване на стопанска дейност, която няма подготвителен или спомагателен характер – тази дейност трябва да е насочена към реализиране на приходи и печалби и това да я определя като стопанска дейност за чуждестранното лице, то да има стопански интерес от извършването й.
Установяването на обстоятелствата за формиране на МСД в България на чуждестранно дружество изисква детайлен анализ на всички факти и обстоятелства във връзка с лицата и осъществяваната от тях дейност, договорености между страните, включително разпределение на функции и отговорности. Настоящата инстанция не разполага с процедурни правомощия да анализира документи, които следва да представят в цялост фактите и обстоятелствата, от значение за решаване на конкретен данъчен казус. В съответствие с правомощията си, регламентирани с чл. 12, ал. 1 от ДОПК, при осъществяване на данъчно-осигурителен контрол чрез ревизия или проверка органите по приходите следва да проверят отчетността, счетоводните и други документи, книжа и носители на информация, изследват естеството на дейността, и преценяват доказателствата в тяхната съвкупност, като съобразяват правните им последици в съответствие с принципите на законност, обективност, самостоятелност и независимост.
Без претенция за категорично становище, предвид изложените в запитването факти за трайно присъствие на служители (работещи съдружници), постоянен обект (нает офис) и подходящо оборудване на територията на България, чрез които се извършва стопанска дейност, считам че финландското дружество изпълнява критериите за формиране на МСД в България.
Съгласно чл. 19 от ЗКПО, данъчната основа за облагане с корпоративен данък е данъчната печалба (положителният данъчен финансов резултат). Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в ЗКПО, с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми в случаите, предвидени в същия закон (чл. 22 от ЗКПО). Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 %.
Данъчно задължените лица са задължени да декларират корпоративния данък, като подават годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък, в съответствие с чл. 92 от ЗКПО.
По четвърти въпрос:
Съгласно чл. 2 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.
По-конкретно, облагаема доставка, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по същия закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
По смисъла на ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик (чл. 6, ал. 1 от ЗДДС), а доставка на услуга е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС), както и определени действия приравняващи ги на доставка на стока или услуга посочени съответно в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 и чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. Понятието за доставка на стока и/или услуга предполага наличието на пряка връзка между доставяната стока и/или услуга и получената насрещна престация.
По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по закона лице – доставчик по облагаема доставка с изключение на случаите при които данъкът е изискуем от получателя. От изложените норми, за да се начисли данък по реда на чл. 86 от ЗДДС от едно лице, същото следва да е регистрирано за целите на ЗДДС, доставката да е възмездна и облагаема по закона. Предвид чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
От направеното запитване, може да се направи предположение, че двете физически лица (съпруг и съпруга), работейки онлайн от територията на страната, посредством компютърна и телекомуникационна техника, извършват дейността на дружеството/ата, от което следва да се има предвид следното:
„Лице, установено на територията на страната“, по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС, е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
Според даденото в § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС определение „Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. Т.е. постоянният обект е обект, чрез който се извършва независима икономическа дейност на територията на дадена страна.
За дефинирането на понятието „постоянен обект“ следва да се има предвид и практиката на Съда на Европейския Съюз (С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която, под „постоянен обект“ следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги“. Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
Предвид изложеното и доколкото двете физически лица (съпруг и съпруга), работейки онлайн от територията на страната, посредством компютърна и телекомуникационна техника, извършват дейността на дружеството/ата, а връзките с клиентите се осъществяват посредством интернет връзка, считам, че би могло да се направи извод, че същото формира постоянен обект на територията на страната, тъй като ще е налице минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. От казаното следва, че от формирания на територията на страната постоянен обект, чуждестранното лице е възможно да извършва доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно ЗДДС, а също така и да подлежи на регистрация за целите на закона. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12.
Също така, доколкото съгласно направеното запитване, е възможно клиенти установени на територията на страната, онлайн да поръчват стоки от сайта на дружеството, в случай че получатели са физически лица (данъчно незадължени лица), за чуждестранното лице може да възникне задължение за регистрация по чл. 98 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 20 при условията на дистанционна продажба по чл.14.
Предвид липсата на достатъчно конкретика в направеното запитване, преценката дали едно чуждестранно данъчно задължено лице формира постоянен обект на територията на страната, извършва ли доставки с място на изпълнение на територията на страната и дали ще подлежи на регистрация по ЗДДС, следва да бъде направена въз основа на конкретни факти и обстоятелства.