Писмо с Изх. №23-22-141; 02.03.2018 г.; Чл. 8, ал. 1 от ЗДДС; Чл. 46, ал. 1 от ЗДДС

Изх. №23-22-141
02.03.2018 г.

Чл. 8, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 46, ал. 1 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството ще извършва рекламна дейност на дружества – създатели на виртуална валута (токени – крипто валута). Рекламната дейност ще се осъществява посредством разработване и публикуване от различни профили в социални мрежи на статии, кратки коментари и кратки видеа за дружествата – създатели на виртуална валута. „А“ ООД, ще получава възнаграждение, единствено за работата, която е приета и одобрена от дружествата – създатели на виртуална валута с алокацията на определен брой токени. Токените се превеждат в онлайн адреси за съхранение на виртуални валути. След това виртуалната валута (получените токини), ще бъде трансформирана в акаунти на борси за виртуални валути, титуляр на които е „А“ ООД и тези валути ще се продават на борсите за виртуални валути (крипто борси).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Сделките по продажба на виртуални валути, освободени ли са от облагане с ДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
В ЗДДС няма законодателна уредба на т.нар. виртуална валута или други подобни. Относно статута на т.нар. виртуални валути, тяхното придобиване и обмяна не са установени особени правила и при обсъждането на зададените въпроси следва да се изхожда от общите правила на закона и практиката на Съда на ЕС.
В резюме на Европейският банков орган (ЕБО) – EBA/WRG/2013/01 от 12 декември 2013 г. изрично е посочено, че понастоящем се извършва „оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да се установи дали те могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани“. Според ЕБО виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и която може да действа като средство за разплащане. Виртуалната валута може да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка, наричана „цифров портфейл“. Като използват този портфейл потребителите могат да изпращат виртуални валути онлайн на всеки, който е готов да ги приеме или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Освен това виртуалната валута може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.
По отношение на въпроса за третирането по ЗДДС на продажбата на биткойн, следва да се имат предвид правните и икономически характеристики на тази виртуална валута (вж. в този смисъл решение Комисия/Германия, C 427/98, EU:C:2002:581, точка 57 и цитираната съдебна практика).
Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и „биткойн“, не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), в който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко-продажбата и извършване на операции по разплащане с „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути.
Виртуалната валута не съществува в друга, освен в дигитална форма и се продава на т.нар. частни борси, като продавачът няма информация за крайния купувач. Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка сделките с виртуална валута следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да бъде направена преценка относно това, дали е налице освободена доставка.
Предвид обстоятелството, че виртуалната валута материализира право на определена парична сума, следва да се приеме, че попада в обхвата на понятието „други прехвърляеми инструменти“. Данъчната основа на сделка с виртуална валута, като вид сделка, представляваща доставка на „други прехвърляеми инструменти“, е цената, платена от потребителите при придобиване на виртуална валута. В този смисъл е и произнасянето на Консултативния комитет по данъка върху добавената стойност (Комитет по ДДС), създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/1 12/ЕС, който разглежда въпросите, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност. На своята 101-а сесия от 20.10.2014 г. при обсъждане на данъчното третиране на доставките свързани с биткойн, Комитетът по ДДС е изразил становище, съгласно което същият единодушно е съгласен, че за целите на ДДС, биткойн се разглежда като освободена доставка по член 135 (1) (г) от Директивата 2006/112/ЕС. Това освобождаване, според единодушното мнение на Комитета по ДДС, трябва да се прилага по-специално за услуги, свързани с уреждането на сделки в биткойн, предоставени от доставчици на цифров портфейл, както и услуги, свързани с обмен на биткойн, предоставени от онлайн платформи за обмен.
Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл. 135, пар. 1, б.„г“ от Директива 2006/1 12/ЕО. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове. Въпреки, че т. нар. виртуална валута няма номинална стойност, тя може да бъде заменяна срещу пари или стоки. При тези обстоятелства продажбата на такава виртуална валута по естеството си е доставка на финансови услуги по смисъла на практиката на Съда по член 13, Б, буква г) от Шеста директива (вж. в този смисъл решения Velvet & Steel Immobilien, EU:C:2007:232, точки 22 и 23, както и Nordea Pankki Suomi, EU:C:2011:532, точки 24—27). Ако виртуалната валута може да бъде препродадена на определена цена, начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми, аналогично на плащанията, преводите и чековете. Доколкото услуги, свързани с обмен на виртуални валути, предоставени от онлайн платформи за обмен попадат в обхвата на посочените в цитираната разпоредба, то същите биха били освободени доставки.
В тази връзка следва да се има предвид и изложено съображение в Решение на СЕС от 22.10.2015 г. по дело С-264/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от H?gsta f?rvaltningsdomstolen (Върховен административен съд, Швеция) с акт от 27 май 2014 г., че:
– член 135, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги като разглежданите в главното производство, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на тази разпоредба,
– член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че тези доставки на услуги не попадат в приложното поле на тези разпоредби.
Предвид изложеното, при условие, че извършваните от дружеството сделки по продажба на виртуални валути, могат да се определят като попадащи в обхвата на чл.46 от ЗДДС, същите биха имали характер на освободени доставки.
В частта относно прилагането на счетоводното законодателство по точки едно, две и четири от направеното запитване е изпратено за отговор в Дирекция „Данъчна политика“ при Министерство на финансите.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Право на възстановяване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 92, ал. 3, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/

ОТНОСНО: Право на възстановяване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 92, ал. 3, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност

ЗЗО, чл.40, aл. 3, т. 2

ЗЗО – чл. 40, ал. 1 и ал. 3, т. 2Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – гр. Пловдив……..,

ЗДДФЛ, чл.22г,ЗДДФЛ, чл.22в

Изх. № М-94-Е-293Дата:03.12.2015 год.ЗДДФЛ, чл. 22в;ЗДДФЛ, чл. 22г. По повод Ваше запитване, постъпило в ЦУ на НАП по електронната поща и заведено с вх. №

прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка със закупено и предоставено на служителите ун

Изх. № М-26-00-22Дата:23.06.2012 год.ЗКПО, чл. 10;ЗКПО, чл. 11;ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 3.Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното