Изх. №23-22-2775
10.01.2018 г.
Чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 114, ал.1 от ЗДДС
Чл. 116, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 78, ал. 2 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
При извършена от Вас проверка относно дружеството „А“ ЕООД е констатирано, че задълженото лице има издадени 2 броя фактури с един и същи номер и от една и съща дата, но на различни стойности.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Издаването на фактура с един и същ номер и дата, но с различно основание, съставлява ли закононарушение ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Данъчните документи са първични счетоводни документи, носители на информация за осъществени стопански операции.
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга освен в случаите, когато доставките се документират с протокол по чл.117.
Разпоредбата на чл.114, ал. 1 от ЗДДС определя реквизитите, които следва да съдържат фактурите, издавани от задължените лица, като в т. 2 на цитираната разпоредба е указано, че поредният номер е десетразряден, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално. От цитираната разпоредба става ясно, че за да бъде една фактура уникална, следва да съдържа десетразряден номер, базиран върху определена хронология, който да не се дублира. Всяко едно дублиране на един и същи данъчен документи в случая – фактура, не прави документа уникален.
В ППЗДДС са поставени допълнителни изисквания по отношение на фактурите, издавани от регистрираните лица (с изключение на тези, регистрирани по чл. 99, чл.100, ал. 2 и чл. 152 от закона), като в т. 1 на чл. 78, ал.1 е предвидено, че фактурите следва да съдържат трайно вписан при отпечатването реквизит – пореден номер.
Същевременно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ППЗДДС указва, че номерата на документите са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер.
Видно от цитираните разпоредби дублирането на номерата на фактурите е недопустимо, независимо дали лицето е регистрирано или не за целите на ДДС.
На основание чл. 116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки във фактурите и известията не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. Преценка относно това дали е налице закононарушение може да се направи от органите по приходите единствено в рамките на производство по ДОПК въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства.