Писмо с Изх. №23-22-283; 23.03.2018 г.; Чл. 21, ал. 2 от ЗДДС; Чл.26, ал. 1 от ЗДДС; Чл. 26, ал. 2 от ЗДДС; Чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС; Чл. 69, ал. 1 от ЗДДС; Чл. 86, ал. 3 от ЗДДС<

Изх. №23-22-283
23.03.2018 г.

Чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
Чл.26, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
Чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС
Чл. 69, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
Чл. 113 от ЗДДС
Чл. 114 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„Б“ ЕООД, регистрирано за целите на ЗДДС лице, има сключен договор за търговско представителство с Х РУМЪНИЯ – дружество регистрирано за целите на ДДС в Румъния. Към запитването е представен неофициален превод на договора. За осъществяване на целите на договора от румънското дружество на „Б“ ЕООД са представени движими вещи описани в §6, т.1 от договора, а именно: автомобил, преносим компютър, телефон, карта за гориво. Договорено е месечно възнаграждение за извършената услуга (основно и допълнително), както и Х РУМЪНИЯ да възстановява на българското дружество всички разходи, свързани с дейността. Към настоящия момент, разходите които подлежат на възстановяване са: разходи за нощувки, свързани с командировки на територията на страната; разходи по предоставения автомобил, като гуми и винетки; закупени единични бройки фаянсови плочки; платен вътрешен транспорт.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какъв документ следва да издава „Б“ ЕООД за извършените разходи за сметка на Х РУМЪНИЯ, през съответния месец и как следва да се отрази документа в дневника за продажби ?
2. Начислява ли се ДДС при документирането на тези разходи към румънското дружество ?
3. „Б“ ЕООД има ли право на приспадане на данъчен кредит за разходите, които подлежат на възстановяване от страна на Х РУМЪНИЯ ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
По отношение данъчното третиране на розходите, които подлежат на възстановянате от страна на румънското дружество:
Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Така определената данъчна основа, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
От изложеното, ако описаните в запитването разходи, които са извършени за сметка на получателя на услугата (румънското дружество) и подлежат на възстановяване, са пряко свързани и съпътстват извършваната от „Б” ЕООД доставка по сключения договор за търговско представителство, българското дружество в качеството на доставчик следва да увеличи данъчната основа на извършената услуга с разходите, които са за сметка на възложителя по договора. Разходите следва да се разглеждат като елемент от възнаграждението за услугата, която българското дружество предоставя. Същите ще следват режима на основната доставка, съответно следва да се приложи данъчната ставка, приложима за основната доставка.
Ако описаните в запитването разходи, които са извършени за сметка на получателя на услугата (румънското дружество) и подлежат на възстановяване, но не са пряко свързани и не съпътстват извършваната от „Б” ЕООД доставка по сключения договор за търговско представителство, същите не следват режима на доставката на услугата по търговско представителство. В този случай следва да бъдат приложени общите правила на ЗДДС, за определяне на мястото на изпълнение.
Доколкото услугите по търговско представителство не попадат в изключенията, изрично посочени в чл. 21, ал. 4, чл. 22 и чл. 23, ал. 1 от ЗДДС, за определяне мястото на тяхното изпълнение е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на услугите по търговско представителство, ще е на територията на Румъния – държавата, в която е установен техният получател, регистрирано за целите на ДДС лице, ако услугата не се предоставя на постоянен обект на територията на страната. В случай, че услугата се предоставя на постоянен обект на получателя, който се намира на място, различно от мястото, където същият е установил независимата си икономическа дейност, то тогава мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. За целите на облагането с ДДС понятието „постоянен обект“ е дефинирано в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС.
За доставки с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за доставчика не възниква задължение за начисляване на ДДС. В случай, че разходите, които се възстановяват от получателя на услугата са пряко свързани и съпътстват доставката на извършваната от „Б” ЕООД услуга към румънското дружество, при тяхното документиране не следва да бъде начисляван данък върху добавената стойност.
Ако румънското дружество има постоянен обект на територията на страната и услугата се предоставя на този постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на Република България, тогава мястото на изпълнение на доставката за търговско представителство ще бъде на територията на страната и същата ще бъде облагаема, по смисъла на чл. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 2, изречение второ от ЗДДС. За дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона както на основната доставка, така и на съпътстващите и пряко свързани с доставката разходи.
По отношение на документирането и отразяването в отчетните регистри по ЗДДС на разходите, които подлежат на възстановянате от страна на румънското дружество:
Общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. Фактурата следва да съдържа регламентираните в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС реквизити.
Когато мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя по реда на чл.21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва по реда на чл. 113, ал.1 и във връзка с чл.111а, ал. 2 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“ и „чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“.
При условие, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на Румъния в издадената фактура не следва да бъде начислен данък, като се вписва основанието за това „обратно начисляване“ и „чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“. В общата данъчната основа на фактурата следва да се включат и данъчните основи на разходите, които са извършени за сметка на получателя на услугата (румънското дружество) и са съпътстващи и пряко свързани с извършваната от „Б” ЕООД – услуга по търговско представителство, по смисъла на чл. 26, ал.3, т. 3 от ЗДДС.
Ако за извършената услуга е издадена фактура, без да бъдат включени разходите пряко свързани с доставката, документирането на разходите, с които се увеличава данъчната основа на доставката следва да се извърши с дебитно известие по реда и условията на чл. 115 от ЗДДС.
Издадените фактури и известия към тях следва да бъдат отразявани в дневника за продажби по ЗДДС за периода, в който са издадени, в колона 22, съответно клетка 17 от справка-декларацията – „Данъчна основа на доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка”.
В случай че доставката бъде облагаема, по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, тъй като получателят за който е предназначена услугата има постоянен обект на територията на България, в издадената фактура и известие към нея следва да бъде начислен 20 % ДДС, както на основната доставка, така и на съпътстващите и пряко свързани с нея разходи. Издадената фактура и известия към нея следва да бъдат отразявани в дневника продажби по ЗДДС за периода, в които са издадени, като в колона 11 – данъчна основа на облагаемите доставки със ставка 20 %, се посочи данъчна основа на доставката, а данъкът – в колона 12 „Начислен ДДС“.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
Ако описаните в запитването разходи са пряко свързани и съпътстват извършваната от „Б” ЕООД доставка по сключения договор за търговско представителство и същите са включени като елемент на възнаграждението, за дружеството ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.
Ако разходите не са свързани с извършваната услуга, както и с икономическата дейност на задълженото лице, за дружеството няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *