Писмо с Изх. №23-22-483 от 30.04. 2018г.; ЗДДС – чл.113; ЗДДС – чл.118

Изх. №23-22-483 от 30.04. 2018г.
ЗДДС – чл.113
ЗДДС – чл.118
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№23-22-483/28.03.2018 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18/2006 г. на МФ)
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Етажната собственост (ЕС), на която сте председател на управителния съвет има сключени договори с дружество, регистрирано по ЗДДС, което осъществява дейност професионален домоуправител за поддържане на общите части и за почистване. В договорите е заложена цената на услугата на самостоятелен обект на месечна база, дължима авансово на 10-то число на текущия месец.
Дружеството има задължение да събира и сумите за фонд „Ремонт и обновяване“ от името и за сметка на ЕС.
Ежемесечно служители-касиери на Дружеството, инкасират месечните вноски от обитателите на ЕС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какви първични отчетни документи са длъжни да издават касиерите на Дружеството при получаване на месечните парични вноски?
2. Задължено ли е дружеството да издава фактури за доставката на услугата „поддържане“ и на услугата „почистване“ на общите части на ЕС?
3. Коя е датата, на която възниква данъчното събитие на доставките по договорите?
4. Задължено ли е дружеството да издаде касова бележка от фискално устройство, когато получи пари в брой за доставените услуги по договорите?
Изложените факти, относно изпълнението на договорите съдържат конкретика изследването, на която е в компетенциите на органите по приходите, оправомощени да извършват данъчно-осигурителен контрол.
Съгласно чл. 9 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) има две форми на управление на етажната собственост: общо събрание и сдружение на собствениците.
От изложеното, става ясно, че сте избрали формата на управление на ЕС да бъде общо събрание на собствениците. Когато ЕС се управлява чрез общо събрание на собствениците, органи на управление са общото събрание и управителен съвет (управител). Управителният съвет/управителят организира изпълнението на решенията на общото събрание и представлява ЕС в отношенията й с правните субекти.
Общото събрание на собствениците не е юридическо лице, по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Също така от разпоредбите на ЗУЕС не може да се приеме, че общото събрание на собствениците представлява неперсонифицирано дружество.
Изпълнителен орган на ЕС е управителният съвет, който следи за изпълнение решенията на общото събрание и за спазване на вътрешния ред в собствеността. В неговите правомощия е да я представлява пред органите на местната власт и други правни субекти, да води и съхранява книга на собствениците и др., но той не е отделен правен субект. Управителният съвет, съответно управителят нямат качеството на страна/субект в административното производство по Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗУЕС, общото събрание на собствениците може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица.
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗУЕС, като правомощия на общото събрание са посочени определяне на размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и на размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване”. В § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС като „разходи за управление и поддържане“ са дефинирани разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Паричните вноски, извършени от собствениците за покриване на разходите за поддържането на общите части на сградата, за фонд „Ремонт и обновяване“, както и за т. нар. „полезни разходи“ (§ 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС) не са елемент на възнаграждението за управление.
По първи въпрос:
Взаимоотношенията между дружеството (неговото възнаграждение) и собствениците, следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). Първичният счетоводен документ следва да съдържа информацията посочена в чл. 6, ал. 1 от ЗСч, в т.ч. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
По втори въпрос:
При изпълнението на задълженията си за управление и поддръжка на ЕС Дружеството осъществява независима икономическа дейност, като предоставя облагаеми доставки на услуги срещу възнаграждение.
Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които закона предвижда друго.
Услугите, в полза на ЕС са свързани с недвижим имот и по силата на 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС местоизпълнението им е на територията на страната.
Дружеството-изпълнител е регистрирано по ЗДДС лице и на основание чл. 82, ал. 1 от закона е платец на ДДС, дължим за тези услуги.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. По силата на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, когато получател на услугите е данъчно незадължено физическо лице, за тях може да не се издава фактура, а за целите на облагането с ДДС на тези доставки, се съставя отчет по реда на чл. 119 от закона.
В конкретния случай Договорът за услугите по управление и поддръжка е сключен с управителя избран от общото събрание като колективен орган на данъчно незадължени физически лица. Тъй като, получателят по доставките няма статут на данъчно задължено лице, издаването на фактури, не е задължително. По аргумент от чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът, когато е регистрирано по закона лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период (чл. 119, ал. 2 от ЗДДС). По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.
На основание чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
По трети въпрос:
Съгласно условията на договора възложителят се задължава да заплаща всеки месец твърдо фиксирано възнаграждение за услугата в размер общо 120,00 лева, дължими между 5 и 10 число на текущия месец.
В случая са налице доставки с непрекъснато изпълнение, данъчното събитие за които възниква по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, т.е. на датата, на която е договорено плащането.
Данъчната основа на доставката на извършваните услуги по управлението на ЕС е определеното от общото събрание възнаграждение.
Сумите, определени от общото събрание за покриване на разходи, необходими за поддръжка, ремонт и реконструкция на общите части в сградата, не се включват в данъчната основа на извършваната доставка на услуга по управлението на ЕС, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на дружеството (чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС).
По четвърти въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Касовата бележка е хартиен документ, регистриращ платената от клиента сума за доставка на стока и/или услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.
Според чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
Извършените доставки, които дружеството извършва на свой риск и за своя сметка и получава възнаграждение от собствениците на ЕС в брой, следва да бъдат регистрирани и отчитани чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Фискална касова бележка се издава в момента в който е извършено плащане и начинът на плащане не попада в изключенията на чл. 3, ал. 1, от Наредба №Н-18/2006 г.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *