Изх. №23-22-675
20.05.2020 г.
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-675/29.04.2020 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Пенсионер сте и получавате пенсия от държавното обществено осигуряване.
Имате регистрация по установения ред като земеделски стопанин. През 2019 г. Ви е изплатена субсидия от Държавен фонд „Земеделие“.
По данни от информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) от подадената декларация по образец Окд-5 „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ е видно, че декларирате започване на трудова дейност като регистриран земеделски стопанин от 30.04.1995 г. и нямате прекъсване на дейността. Не сте заявявали желание за осигуряване за държавно обществено осигуряване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Следва ли да внасяте здравноосигурителни вноски за времето, през което упражнявате дейност като регистриран земеделски стопанин?
2. Какъв е редът за деклариране на доходите от дейност като земеделски стопанин?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за регистрираните земеделски стопани са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (аргумент чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност въз основа на данните, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за държавното обществено осигуряване (основание чл. 4, ал. 6 от КСО).
В ЗЗО не е предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава пенсионерите, които упражняват трудова дейност като регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители от внасянето на здравноосигурителни вноски. Здравното осигуряване на тези лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно който самоосигуряващите се лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд са обособени в самостоятелна група (чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО), за която е регламентирано, че дължимите за тях здравноосигурителни вноски се определят от размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях и са за сметка на държавния бюджет. Тази разпоредба цели да гарантира правото на медицинско обслужване за сметка на НЗОК на всички пенсионери и не отменя задължението на лицата, които получават пенсия и в същото време извършват трудова дейност, да се осигуряват и върху получаваните от тях възнаграждения и други доходи, свързани с трудовата им дейност. Това задължение е въведено с чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, съгласно който за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗО (като наети лица, като самоосигуряващи се лица и като пенсионери) вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Тълкуването на тези разпоредби води до извода, че когато лицата са здравноосигурени на няколко от основанията по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, те следва да внасят здравноосигурителни вноски на всяко едно от основанията, като сумират осигурителния си доход до достигане на максималния размер на осигурителния доход, който за 2020 г. е в размер на 3000,00 лв.
В подкрепа на гореизложените аргументи са Решение №16161/29.12.2009 г. на ВАС по адм. дело №8159/2009 г., І отд., Решение №13210 от 06.11.2009 г. на ВАС по адм. дело №1531/2006 г., VІ отд., Решение №8725 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. дело №14429/2010 г., VІ отд., Решение №7647/06.05.2014 г. на ВАС по адм. дело №3910/ 2014 г., Решение №8333/06.09.2014 г. на ВАС по адм. дело №5800/2014 г. и други.
В обобщение на изложеното следва да се приеме, че в ЗЗО липсва разпоредба, която дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително здравноосигурените лица.
Следователно, въпреки че сте здравноосигурен в качеството си на пенсионер, Вие дължите и здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за времето, през което упражнявате трудова дейност като регистриран земеделски стопанин.
Освен задължение да внасяте здравноосигурителни вноски следва да имате предвид, че на основание чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица имат задължение периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2005 г.).
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от наредбата, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата №Н-13/2019 г.), декларация образец №5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски“ (приложение №3 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) и декларация образец №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от същата).
Начинът и редът на подаването на декларациите е определен в чл. 8 от Наредба №Н-13/2019 г. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от наредбата декларациите се подават чрез попълване на утвърдените образци съгласно указанията за попълването им, както следва:
– декларация образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) се подава на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя;
– декларация образец №5 (приложение №3 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) се подава на хартиен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя;
– декларация образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от същата) се подава на хартиен носител, на електронен носител и хартиен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.
Декларациите по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от Наредба №Н-13/2019 г. на хартиен или електронен носител се подават с протокол (приложение №9 към чл. 8, ал. 7 от наредбата) в два екземпляра (основание чл. 8, ал. 7 от същата наредба).
По втори въпрос:
Доходите на регистрираните земеделски стопани се формират освен от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейски фондове, които са предоставени за тази дейност. Регистрираните земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), формират облагаем доход по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с 60 на сто разходи за дейността за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.
Лицата, придобили доход от стопанска дейност по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, дължат както авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ, така и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17, определен по реда с.з.
Авансовото облагане на дохода се извършва с подаване на декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Годишното облагане на дохода се извършва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗДДФЛ предприятията – платци на доходи, както и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път.
По силата на ал. 7 на чл. 53 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2019 г., годишната данъчна декларация на самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО се подава само по електронен път.
Следователно самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО имат задължение да подават декларации за облагане на доходите им с авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ, така и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17, определен по реда от с.з. само по електронен път.
Видно от изразеното становище по първи въпрос, Вие сте самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, поради което декларирането на данъчните Ви задължения по ЗДДФЛ (авансoво и годишно) следва да се извършва само по електронен път.
Следва да имате предвид, че субсидиите, получени през 2019 г. се отразят в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Същите се вписват на отделен ред в Приложение № 3 „Доходи от друга стопанска дейност“, част І, Таблица 1 с код „3011“ „доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани с дейността по код 301“.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Моля, при следваща кореспонденция с дирекция ОДОП …… да посочвате телефон и електронен адрес за връзка, което ще спомогне за по лесно осъществяване на контакт с Вас.