Писмо с Изх. №23-29-92; 30.10. 2018 г.; ЗКПО чл. 209, ал. 1, §1 т.34 ДР

Изх. №23-29-92
30.10. 2018 г.
ЗКПО чл. 209, ал. 1, §1 т.34 ДР

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-29-92/12.10.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
ЕООД е с предмет на дейност тьрговия с части и консумативи за автомобили.
Ръководството на дружеството е взело решение за въвеждане на социална придобивка за служителите – ваучери за храна, предоставени от лицензиран оператор.
Във връзка с прилагане на разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО са поставени следните въпроси:
1. Отнася ли се социалната придобивка за служители, наети по договор за управление и контрол?
2. Имат ли право на ваучери служители в отпуск по майчинство, в неплатен отпуск, служители в дълъг отпуск по болест и др.?
Във връзка с проставените въпроси и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗКПО).
В ЗКПО е предвидено да не се облагат с данък върху разходите конкретно посочени социални разходи в натура и при изпълнение на определени условия.
Съгласно чл. 209 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ в размер до 60,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна при изпълнение на посочените в същия член условия.
Предвид разпоредбите на чл. 214 от ЗКПО неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание да бъде обложен целият размер на начисления разход.
В случай, че са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 60,00 лв. месечно на всяко наето лице подлежи на облагане с данък.
За да се приложи благоприятният режим на чл. 209 от ЗКПО на първо място разходите за ваучери за храна трябва да попадат в обхвата на дефиницията за „социални разходи, предоставени в натура”, дадена с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Едва на следващо място, за да не се облагат с данък върху разходите, разходите за ваучери за храна трябва да отговарят на изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗКПО.
Според разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО „Социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.”
В определението за „социални разходи, предоставени в натура” е поставено изискване социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
Поставените въпроси касаят конкретно изискването за „общодостъпност” на социалните придобивки.
По първи въпрос:
От горецитираното определение е видно, че в обхвата на лицата, като възможни адресати на социалните разходи, предоставени в натура, законът посочва работниците, служителите и лицата, наети по договор за управление и контрол, наречени в обобщение „наети лица“.
По втори въпрос:
За данъчни цели се счита, че дадена социална придобивка е достъпна, когато тя е на разположение на всички наети лица, т.е. може да се ползва по право от всички тях, както и че размерът на предоставяните социални придобивки не трябва да зависи от заеманата длъжност или от постигнатите трудови резултати, доколкото последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително възнаграждение, а не за предоставяне на социални придобивки.
Поради многообразието на видовете социални придобивки, регламентирани в чл. 294, т. 1 до т. 7 от КТ, е необходимо да бъде направена преценка за критерия общодостъпност за всеки вид социална придобивка, съобразно нейното естество и предназначение.
Естеството на конкретния вид социални придобивки – ваучери за храна, предполага съответният ползвател да се явява на работа. Следователно, неосигуряване на ваучери за храна за месеца, в който лицето няма отработени дни, не нарушава критерия за „общодостъпност”, т.е. в този случай извършеният от работодателя разход може да бъде данъчно третиран като социален разход, предоставен в натура.
Според §1, т. 34 от ДР на ЗКПО са възможни две алтернативи за регламентиране на социалните разходи – по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ (на общо събрание на работниците и служителите), или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. И в двата случая решението трябва да съдържа параметри относно предоставяната придобивка: съдържание (вид), обхват на правоимащите лица (всички, вкл. и потенциални потребители), начин на получаване, стойност и лимит на придобивката.
При условие, че по един от регламентираните алтернативни начини е взето решение да не се предоставят социални придобивки на работниците и служителите, ползващи различни видове отпуск (по майчинство, неплатен отпуск и др.) за периода на този отпуск, следва да се приеме, че не е нарушен критерият за общодостъпност на социалната придобивка. Този извод е валиден при условие, че социалната придобивка се предоставя на всички работници и служители:
* в еднакъв размер (определена сума за отработен ден) и
* на еднаква база (реално отработени дни).
Аналогично е становището изразено в писмо изх. №24-34-90 от 29.09.2014 г. на ЦУ на НАП, което е поместено на интернет страницата на агенцията в системата „Въпроси и отговори“.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуарен кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчно третиране на доставки на стоки – икони, извършвани от регистрирана организация на вероизповеданията – Рилската Света Обител – ……… …………….. в аспект на ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.)

Изх. № 24-34-35Дата: 17.07.2008 год. ЗДДС, чл. 43; ЗДДС, чл. 65, ал. 1.Относно: данъчно третиране на доставки на стоки – икони, извършвани от регистрирана организация

Прилагане на разпоредбите на чл. 173 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 109, ал. 1, б. „в“ и „г“ от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)

Изх. № М-94-И-322Дата: 19.03.2020 год. ЗДДС, чл. 173; ЗДДС, чл. 173, ал. 5; ЗДДС, чл. 173, ал. 6; ЗДДС, чл. 173, ал. 6, буква „в“;

ЗДДС, чл.28,ППЗДДС, чл.21

В Дирекция ”ОДОП” –постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-385/ 27.08.2013 г. Изложена е следната фактическа обстановка:Дружеството е регистрирано по ЗДДС и ще продава стоки

Изх.№ 26-Е-456

Изх.№ 26-Е-456Дата: 19.07.2019 год. ДР на ЗДДС, §1, т. 84;Наредба №Н-18, чл. 25, ал. 2;ДР на Наредба №Н-18, §1, т. 1. ОТНОСНО: Въпроси във връзка