Писмо с Изх. №23-30-70; 30.10.2018 г.; чл. 88 от ЗКПО; ДОПК – чл. 103 – чл. 106

Изх. №23-30-70
30.10.2018 г.
чл. 88 от ЗКПО
ДОПК – чл. 103 – чл. 106

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№23-30-70/15.10.2018 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ЕООД е подало три броя молби с искане за извършване на корекция в подадена декларация по чл. 88 от ЗКПО за м.12/2017 г. В декларацията вместо увеличаване на размера на авансовата вноска за месец декември 2017 г. от 2 600,00 лв. на 256 000,00 лв., погрешно е посочена сумата 25 600,00 лв.
След извършени проверки по повод на подадените молби от орган по приходите в отдел „Обслужване“ са изготвени и предоставени отговори, с които дружеството е уведомено, че корекция на подадената декларация не може да бъде извършена.
В хода на проверките е установено следното:
Дружеството е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. вх. №224351700542688/30.03.2017 г., в която в част Х е определен размер на дължимите месечни авансови вноски за 2017 г. – 2 600,00 лв. Подадена е декларация по чл. 88 от ЗКПО с вх. №22000174413308/13.12.2017 г., с която е увеличен размерът на дължимата авансова вноска за м.12 от 2 600,00 лв. на 25 600,00 лв. Декларацията е подадена по електронен път от пълномощник на представляващия дружеството. При направена справка в информационната база на НАП е установено, че към датата на подаване на декларацията и до настоящия момент пълномощникът е имал потвърден пълен достъп до електронната услуга „Предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка“ на ЕООД. След подаване на декларацията по чл. 88 от ЗКПО пълномощникът е разполагал с информация за размера на формираното задължение, но в срока по чл. 104 ДОПК, в който е било допустимо извършването на корекция, не са предприети действия за деклариране на друг размер на задължението.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да бъде извършена корекция на декларацията по чл. 88 от ЗКПО, за промяна на размера на дължимата авансова вноска за корпоративен данък за м.12/2017 г.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Запитването се отнася до възможността за отстраняване на техническа грешка в подадена декларация по чл. 88 от ЗКПО, допусната при изписване на дължимата авансова вноска за корпоративния данък.
Доколкото в ЗКПО не е предвиден специален ред за подаване и коригиране на декларациите по чл. 88 от с.з., приложими са общите правила, уредени в глава тринадесета на ДОПК – чл. 99 – чл. 104.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ? или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация, като подаването на новата декларация, извършено в срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК.
Подчертавам, че възможността за коригиране по реда на чл. 103-106 от ДОПК на декларация за авансови вноски по чл. 86 или 87 от ЗКПО е изключение от правилото за коригиране по реда на чл. 88 от ЗКПО и следва да се прилага единствено в случаите на очевидна фактическа (техническа) грешка.
Съгласно установената съдебна практика, очевидна фактическа (техническа) грешка има винаги, когато е налице несъответствие между формираната истинската воля на субекта (прогнозата за печалбата) и нейното външно изразяване в писмен текст, респ. нейното цифрово изразяване (деклариране). Следователно, за да се направи извод, че е допусната явна техническа грешка, следва по надлежния ред съгласно ДОПК да се установи, че е била формирана определена воля от задълженото лице, но при обективирането й в подадената декларация , същата е била грешно изразена. Доколкото в конкретния случай се касае за разкриване истинската воля на задълженото лице, която не кореспондира с обективираното в декларацията, е логично дружеството да уведоми органите на НАП.
В конкретния случай дружеството е подало преди изтичане на срока за плащане на дължимия за същия месец авансов данък – 15.12.2017 г. декларация по чл. 88 от ЗКПО за увеличение на авансовата вноска за м.12 на 256 000,00 лв., но при техническото набиране на информацията вместо сумата от 256 000,00 лв., неправилно е изписана сумата от 25 600,00 лв., с една цифра „0“ (нула) по-малко.
Видно от данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице, на 18.12.2017 г. е направено плащане в размер 256 000,00 лв., в потвърждение на очевидната воля на дружеството да плати авансова вноска за м.12/2017 г. в размер на 256 000,00 лв.
Сумата остава частично необвързана предвид по-малкия размер на декларираното задължение и се разпределя за погасяване на следващи по ред декларирани задължения по реда на чл. 169 от ДОПК.
На по-късен етап, към датата на подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО гореописаната явна техническа грешка е открита.
Преценката на фактите и обстоятелствата за допусната техническа грешка следва да се извърши от компетентния орган по приходите. Считам че при тази преценка следва да се вземат предвид обясненията на лицето, също и характерът, обемът и текущите резултати от дейността на предприятието. Ако при тази преценка се налага извод, че декларираната като авансова вноска цифра няма обяснение в неправилна прогнозна печалба, а е в резултат на техническа грешка, следва да се допусне коригирането на декларацията по реда на чл. 103-105 от ДОПК. Считам, че от значение за допустимостта на корекцията също така е и своевременното заявяване от страна на лицето на допусната грешка. В конкретния случай органът по приходите следва да упражни компетентността си, като съобрази относимите към случая факти и обстоятелства с оглед изложените по-горе критерии и като прецени характера на грешката, да реши казуса по същество.

5/5

Вашият коментар