Писмо с Изх. №53-00-208; 03.10.2018 г. чл. 13, ал. 1 от ЗДДС чл. 25 от ЗДДС чл. 69 от ЗДДС чл. 117, ал. 1 от ЗДДС чл. 112, ал. 1 от ЗДДС чл. 124, ал. 1 от ЗДДС

Изх. №53-00-208

03.10.2018 г. чл. 13, ал. 1 от ЗДДС чл. 25 от ЗДДС чл. 69 от ЗДДС чл. 117, ал. 1 от ЗДДС чл. 112, ал. 1 от ЗДДС чл. 124, ал. 1 от ЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството възнамерява да закупи лек автомобил от чуждестранно физическо лице от Италия, което не е търговец. След допълнително проведен разговор по телефона е уточнено, че автомобилът не отговаря на даденото в §1, т. 17, буква „в“ от ДР на ЗДДС определение за ново превозно средство. При покупката са възможни следните четири хипотези:
1. Покупката се извършва в гр. София, като чуждестранното физическо лице транспортира автомобила до България и го продава на българското дружество.
2. Автомобилът се изпраща от Италия до България, към българското дружество от чуждестранното лице и за негова сметка.
3. Автомобилът се изпраща от Италия до България, към българското дружество за негова сметка от чуждестранното лице.
4. Покупката се извършва в Италия, като представител на българското дружество се командирова и прехвърлянето на собствеността на автомобила се случва в Италия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се отрази покупката в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, при всяка една от четирите хипотези?
2. В кои хипотези българското дружество би имало право на данъчен кредит по ЗДДС, ако автомобилът е закупен с цел да се използва в дейността, а след една година бъде продаден?
3. В случай, че българското дружество не е трябвало да си самоначислява ДДС и не е ползвало правото на данъчен кредит при покупката, как следва да се отрази последваща продажба на автомобила на територията на България, ако автомобила е закупен за 30 000,00 лева, а е продаден за 35 000,00 лева?
4. Какво би било данъчното третиране по реда на ЗДДС, ако автомобила е закупен за 30 000,00 лева, а е продаден след една година за 25 000,00 лева, като същевременно е ползван данъчен кредит при покупката, тъй като намерението е било автомобилът да се използва с цел последваща продажба?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
При описаните четири хипотези, българското дружество ще закупи лек автомобил от физическо лице, което не е търговец, т.е. доставчик ще бъде данъчно незадължено лице което не е регистрирано за целите на ДДС в Италия.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид изложеното придобиването на право на собственост върху стока (в случая лек автомобил), доставчик на която е физическо лице, установено в друга държава – членка, нерегистрирано за целите на ДДС, не се определя като вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. За българското дружество и при четирите хипотези, не възниква задължение за начисляване на ДДС и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС, за самоначисляване на данък във връзка с чл. 84 от закона. Без значение в случая е и как ще бъде организиран транспорта и за чия сметка ще е той по описаните хипотези по отправеното запитване. Тъй като данък по доставката в четирите хипотези, няма да е изискуем и не се начислява от българското дружество в качеството на получател, няма и данък който да подлежи на приспадане, ако задълженото лице имаше това право, съгласно разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал. 4 от същата правна норма лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Данъчни документи, по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл, горните норми определят данъчните документи и не възниква задължение за посочване на получен документ – фактура или друг документ, издадени от доставчик – чуждестранно физическо лице, издадени по реда на законодателства на други държави.
Ако все пак българското дружество отрази получения документ в дневника за покупки, същият следва да се посочи в колона 9 – „Данъчни основи и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.
В случай, че за покупката на автомобила, дружеството разполага с данъчен документ издаден по реда на ЗДДС, същият е задължен да го отрази в дневниците за покупки по ЗДДС, по начин както бе описано по-горе.
При последваща продажба на закупения от дружеството автомобил, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Както бе изложено по горе, тъй като и при четирите хипотези, не следва да се начислява данък при придобиването на лекия автомобил, разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС не може да се приложи, поради което не е възможно при последваща продажба на автомобила доставката да се третира като освободена за целите на ЗДДС.
Ако последващата продажба на автомобила, се осъществи на територията на България, мястото на изпълнение ще е на територията на страната съгласно чл. 17 от ЗДДС и за българското дружество регистрирано по ЗДДС в качеството на доставчик по облагаема доставка, възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС. Приложимата ставка е 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като размера на данъка се определя съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДС.
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на стока на територията на страната върху която следва да се начисли ДДС е регламентиран в чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС, като няма законово изискване, че данъчната основа при продажба на автомобила не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване. При положение, че за дружеството не са налице някои от специфичните случаи за определяне на данъчната основа, регламентирани в чл. 27 от ЗДДС, данъчната основа следва да се формира при спазване на разпоредбите на чл. 26 от същия закон и ще бъде равна на договореното възнаграждение между същото и получателя по доставката, без ДДС, увеличено и/или намалено с елементите, визирани в чл. 26, ал. 3-5 от ЗДДС, които са налице за доставката.

5/5

Вашият коментар