Изх. №53-00-303
26.01.2018 г.
Чл. 21, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
Чл. 112, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Управляваното от Вас дружество е регистрирано по ЗДДС в България и ще извърши услуга на италианско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия. Предоставената услуга се състои в изготвяне на необходимата документация за участие на италианското дружество в търг по обществена поръчка в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начисли ДДС, върху стойността на услугата, която ще бъде предоставена на италианското дружество ?
2. За тази доставка, следва ли да се издаде международна фактура ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга ( дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Видно от изложената в запитването фактическа обстановка, българското дружество ще извърши услуга по изготвяне на документация за участие в обществена поръчка на италианско дружество, което е регистрирано за целите на ДДС в Италия.
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани изрично документи, които са необходими за доказване на статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (EС) № 282/ 2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 година. Регламентът е задължителен и се прилага пряко от всички държави членки, поради което дружеството следва да се съобразява с правилата, регламентирани в него.
С оглед на гореизложеното, дружеството доставчик на услугата по изготвяне на документация за участие в обществена поръчка, следва да разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Италия, като освен валидността на ДДС номера е необходимо да се обвърже същият с името и адреса на лицето. При наличие на такива доказателства, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на другата държава членка, т.е. извън територията на страната, и същата няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл.12 от закона.
При условие, че ДДС номера на получателя е валиден към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение ще е на територията на Италия, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. За българското дружество ще е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Следва да имате предвид и следните две хипотези:
– ако дружеството не разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Италия, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще е на територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и доставката ще е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и следва да бъде начисляван ДДС, прилагайки данъчна ставка в размер на 20%.
– ако италианското дружество има постоянен обект на територията на страната и услугата се предоставя на този постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на Република България, тогава мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната и същата ще бъде облагаема, по смисъла на чл. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал.1, изречение второ от ЗДДС. За дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
По втори въпрос
В ЗДДС и ППЗДДС липсва, като дефиниция понятието „международна фактура“.
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. Общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. Фактурата следва да съдържа регламентираните в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС реквизити.
Когато мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл.111а, ал. 2 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“.
В резултат на гореизложеното при условие, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на Италия в издадената фактура не следва да бъде начислен данък, като се вписва „обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“. При условие, че липсват доказателства, че получателя по доставката – италианското дружество е регистрирано за целите на ДДС или получателят има постоянен обект на територията на Р. България, за който е предназначена услугата, то в издадената фактура, следва да бъде начислен 20 % ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.