Писмо с Изх. №53-00-303; 26.01.2018 г.

Изх. №53-00-303
26.01.2018 г.

Чл. 21, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
Чл. 112, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 113, ал. 1 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Управляваното от Вас дружество е регистрирано по ЗДДС в България и ще извърши услуга на италианско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия. Предоставената услуга се състои в изготвяне на необходимата документация за участие на италианското дружество в търг по обществена поръчка в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начисли ДДС, върху стойността на услугата, която ще бъде предоставена на италианското дружество ?
2. За тази доставка, следва ли да се издаде международна фактура ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга ( дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Видно от изложената в запитването фактическа обстановка, българското дружество ще извърши услуга по изготвяне на документация за участие в обществена поръчка на италианско дружество, което е регистрирано за целите на ДДС в Италия.
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани изрично документи, които са необходими за доказване на статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (EС) № 282/ 2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 година. Регламентът е задължителен и се прилага пряко от всички държави членки, поради което дружеството следва да се съобразява с правилата, регламентирани в него.
С оглед на гореизложеното, дружеството доставчик на услугата по изготвяне на документация за участие в обществена поръчка, следва да разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Италия, като освен валидността на ДДС номера е необходимо да се обвърже същият с името и адреса на лицето. При наличие на такива доказателства, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на другата държава членка, т.е. извън територията на страната, и същата няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл.12 от закона.
При условие, че ДДС номера на получателя е валиден към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение ще е на територията на Италия, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. За българското дружество ще е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Следва да имате предвид и следните две хипотези:
– ако дружеството не разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Италия, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще е на територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и доставката ще е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и следва да бъде начисляван ДДС, прилагайки данъчна ставка в размер на 20%.
– ако италианското дружество има постоянен обект на територията на страната и услугата се предоставя на този постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на Република България, тогава мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната и същата ще бъде облагаема, по смисъла на чл. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал.1, изречение второ от ЗДДС. За дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
По втори въпрос
В ЗДДС и ППЗДДС липсва, като дефиниция понятието „международна фактура“.
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. Общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. Фактурата следва да съдържа регламентираните в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС реквизити.
Когато мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл.111а, ал. 2 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“.
В резултат на гореизложеното при условие, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на Италия в издадената фактура не следва да бъде начислен данък, като се вписва „обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“. При условие, че липсват доказателства, че получателя по доставката – италианското дружество е регистрирано за целите на ДДС или получателят има постоянен обект на територията на Р. България, за който е предназначена услугата, то в издадената фактура, следва да бъде начислен 20 % ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчно третиране по Закона за данъка върху добавената стойност на дейността по предоставяне на концесия на обект – публична общинска собственост и концесия за добив на подземни богатства

Изх. № 08-Л-2Дата: .…………… .2008 г. Относно: данъчно третиране по Закона за данъка върху добавената стойност на дейността по предоставяне на концесия на обект –

попълване на Таблица 2 от Справка за окончателния размер на осигурителния доход, изразяваме следното становище:

1_195/07.12.2009г.ЗЗО, чл.40,ал.5 Във връзка с запитване с вх.№ …………2009г., постъпило вДирекция „ОУИ” – гр………..,относно попълване на Таблица 2 от Справка за окончателния размер на осигурителния

определяне на лицето, което дължи данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци, по силата на чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и чл. 15, ал.2 от ЗДС

Изх. №92-00-513Дата: 01.04.2008 год. Относно: определяне на лицето, което дължи данък върху недвижими имоти итакса за битови отпадъци, по силата на чл. 11, ал. 1

данъчното третиране на доставките, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по ЗДДС е изразено становище в писмо изх.№ 91-00-261/04.09.2007г. на Националната агенция за приходите. Посочено

5 20-00-652/15.06.2011г.ДДС, чл. 45, ал. 5В подаденото от Вас писмо, постъпило в Дирекция ОУИ …e изложено следното: Дружеството ще извърши сделка с недвижим имот, за