Писмо с Изх. №53-00-34; 16.05. 2019 г.; Чл.72 от ЗДДС ; Чл.18 от ЗКПО ;

Изх. №53-00-34
16.05. 2019 г.
Чл.72 от ЗДДС
Чл.18 от ЗКПО

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-34/15.04.2019 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ЕАД притежава лицензия за краен снабдител с електрическа енергия на територията на Югоизточна България. В това си качество е законово задължен да изкупува произведената електрическа енергия от обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изградени съгласно чл. 24, т. 1 или чл. 24, т. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).
Във връзка с тази дейност дружеството сключва договори за изкупуване на електрическа енергия с лица (регистрирани по ДДС), които са собственици на съответната ВЕИ централа/обект (производители). Съгласно условията на договорите, производителят е длъжен ежемесечно, до пето число на съответния месец да издаде фактура за дължимите от ЕАД суми за произведената през предходния месец електрическа енергия.
Описвате случай, в който производителят не е изпълнил задължението за ежемесечно издаване на фактури, а вместо това е издал фактури през месец януари 2019 г. за произведената електрическа енергия за периода от месец 01/2016 г. до месец 01/2019 г. (приложени към запитването). В резултат на това считате, че за ЕАД е преклудирано правото на данъчен кредит по отношение на ДДС, за чието приспадане е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС (фактурите с данъчно събитие от месец 01/2016 г. до месец 01/2018 г.).
В тази връзка е сключена спогодба между дружеството и производителя, съгласно която страните се споразумяват, ЕАД да бъде обезщетено за причинената вреда със сума равняваща се на размера на данъка, за който се счита преклудирано правото на данъчен кредит, която сума ще се прихване от задълженията на ЕАД към производителя за произведената електрическа енергия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране по ЗДДС и ЗКПО при изложената фактическа обстановка, ако бъде отчетен счетоводен разход в размер сумата на неползвания данъчен кредит и съответно отчетен приход от обезщетение в същия размер съгласно подписаната между страните Спогодба?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДС:
При извършена служебна проверка на информацията в подадените справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС на лицето посочено като доставчик в приложените фактури се установяват несъответствия с представените в запитването Ви факти. Видно е, че доставчикът е включил фактури с получател ЕАД в дневниците за продажби и справки-декларации за данъчните периоди от месец 01/2016 г. до месец 12/2018 г. (неприложени към запитването). Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че ЕАД оспорва процесните фактури, поради което не ги е включило в своите справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС.
Предвид гореизложената противоречива и непълна фактическа обстановка, изразеното становище е принципно. Обръщам внимание, че изследването на конкретиката на казуса е в правомощията на органите по приходите, осъществяващи данъчно-осигурителен контрол. Наличието или липсата на право на данъчен кредит следва да се преценява във всеки конкретен случай като се вземат предвид всички факти и обстоятелства от значение, в съответствие с принципите на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
За реализирането на правото на данъчен кредит е необходимо да са налице основания по същество, определени с чл. 68 – 69 от ЗДДС, формални – по чл. 71 и времеви – по чл. 72 от закона.
Приемаме, че са налице предпоставките по същество съгласно чл. 69 от ЗДДС за упражнявяне правото на данъчен кредит и въпросът се свежда до изпълнението на формалните и времеви условия за това.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит според ал. 2 на същата разпоредба се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
Издаването на фактура за извършената доставка, в която данъкът е посочен на отделен ред, е задължителен елемент от процедурата на начисляване на данъка по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС от лицето-платец и респективно упражняване на правото на данъчен кредит, което осигурява неутралност на данъка за икономическите оператори във веригата от доставки и понасянето на данъчната тежест при крайното потребление на стоката или услугата.
За да упражни своето право на данъчен кредит получателят по доставката следва да притежава документ/и посочен/и в чл. 71 от ЗДДС. Липсата на фактура (поради неиздаване от доставчика или оспорването и от получателя) възпрепятства упражнявянето на правото на данъчен кредит за получателя.
Поради необходимостта да се осигури приложението на принципите на европейското право при функционирането на ДДС – принципът на неутралност на данъка, на ефективността и на правната сигурност на облагателния процес, в указанията на Националната агенция по приходите (НАП) и в съдебната практика са налице решения за случаите, в които упражняването на правото на данъчен кредит за получателя по облагаема доставка е пряко свързано с поведението на доставчика относно издаването на данъчен документ.
1. В хипотезата, когато доставчикът е издал документа по чл. 71 от закона със закъснение.
В практиката на Върховния административен съд (ВАС) и Съда на европейския съвет (СЕС) се приема, че при неиздадена в срок фактура от доставчика, срокът за упражняване на правото на данъчен кредит започва да тече не от датата на възникване на данъчното събитие съответно на изискуемостта на данъка, а от датата, на която получателят й се е сдобил с документа на доставчика. В този смисъл е Решение от 29.04.2004 г. на СЕС по дело С-152/02 Terra Baubedarf-Нandel GmbH и Решение на ВАС №2526 от 24.02.2010 г. по адм. дело №11785/2009 г., в което съдът определя, че „неблагоприятните последици от неупражняване на правото на данъчен кредит в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС не следва да се прилага по отношение на получател в случаите, в които пропускането на срока се дължи на недобросъвестно поведение на неговия доставчик“.
Като се има предвид изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС получателят по доставката да притежава данъчен документ, освен датата на издаване на фактурата следва да се докаже и датата на получаването й. Пpи липса на доказателства в тази насока следва да се приеме, че срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС започва да тече от дата на издаване на фактурата.
Ако получателят по доставка е пропуснал да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода и лицето притежава фактура, издадена му от доставчика, то правото на данъчен кредит се преклудира и не може да бъде упражнено. В този смисъл е решение на ВАС №11891 от 08.10.2014 г.
Същото становище се изразява в писмо с изх. №20-00-222 от 16.11.2015 г. на зам. изпълнителния директор на НАП (налично в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП).
В конкретния случай, при условие, че за доставките с данъчни събития от м. 01/2016 г. до м. 12/2018 г. фактурите са издадени през януари 2019 г., ЕАД в качеството на получател има възможността да упражни правото на данъчен кредит. Началният момент, от който започва да тече срокът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е януари 2019 г., към който са изпълнени едновременно и двете условия: данъкът е станал изискуем и лицето притежава фактура, издадена от доставчика. Наличието на претенции за обезщетения между доставчика и получателя не променят това обстоятелство.
2. В хипотеза, в която получателят не разполага, с фактура, въз основа на която да упражни правото на данъчен кредит, поради наличието на правен спор с доставчика.
Според т. 3 от цитираното по-горе писмо изх. №20-00-222 от 16.11.2015 г. на НАП, в случаите на правен спор между страните по сделката, следва да се документира безспорната част с издаване на фактура по реда на ЗДДС, и съответно, ако за лицето получател е налице право на приспадане на данъчен кредит, същото следва да го упражни в срока по чл. 72 от ЗДДС. При постигнато съгласие между страните след приключил правен спор, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението или при постигането на съгласието е налице изменение на данъчната основа на доставката и доставчикът следва да документира същото с издаването на известие, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. Гореизложеното е приложимо само тогава, когато се оспорва данъчната основа на доставката, т.е. количеството или единичната цена на предоставената стока или услуга.
Когато получателят не е упражнил право на данъчен кредит относно данъка, дължим по безспорната между страните част от данъчната основа на доставката в срока по чл. 72 от ЗДДС, правото на приспадане следва да се счита преклудирано относно целия размер на дължимия по доставката данък, освен ако спорна е била доставката в нейната цялост.
3. В случай, че се оспорва цялата доставка и основанието за издаване на фактурата, следва да се приложи чл. 116 от закона.
Тъй като поправки и добавки в издадените данъчни документи не са допустими, горепосочената норма предвижда да се извърши анулиране на погрешно съставения документ. Когато документът е отразен в отчетните регистри на доставчика или на получателя за анулирането му следва да се състави протокол за всяка от страните, който съдържа визираните в чл. 116, ал. 4 от закона реквизити. Освен това е необходимо всички екземпляри на анулирания данъчен документ да се съхраняват от издателя на документа.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на издадения нов данъчен документ по чл. 116, ал. 1 от закона и при условие, че притежава протокол по чл. 116, ал. 4 от закона.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 от закона. В този смисъл е писмо с изх. №20-00-125 от 24.06.2016 г. на изпълнителния директор на НАП.
По прилагането на ЗКПО:
За данъчни цели ЗКПО принципно възприема правилата на счетоводното законодателство за отразяване на стопански операции, но в определени случаи налага специфични изисквания за постигането на верен данъчен финансов резултат, като елиминира определени счетоводни разходи чрез конкретни разпоредби.
Осчетоводяването на правата и задълженията на данъчно задължените лица във връзка с прилагането на ЗДДС се подчинява на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти.
ДДС обичайно е възстановим чрез системата за счетоводно отчитане на разчетните взаимоотношения, произтичащи от изискванията на ЗДДС. Субектите по веригата от крайния потребител, който носи данъчната тежест, до титуляра на вземането, са само платци на данъка, чиито задължения от този аспект се свеждат до начисляване на ДДС и евентуално внасяне на сумата в републиканския бюджет.
Когато ЗДДС определя, че в някои случаи не се признава правото на данъчен кредит, този данък е невъзстановим и отчитането му се подчинява на конкретни разпоредби от някои приложими счетоводни стандарти, в зависимост от активите, които се придобиват.
При условие, че в конкретната фактическа обстановка, ЕАД не е допуснало неточности по отношение на признаването, първоначалната и последваща оценка и представянето по реда на приложимите счетоводни стандарти на стоките (предмет на доставките по процесните фактури), докладвани във финансовите отчети през миналите периоди и сумата на ДДС не е участвала при формиране на първоначалната оценка на актив, а е отчетена като вземане от НАП под формата на данъчен кредит за приспадане, то ефектът от непризнатия ДДС представлява намаление на икономическите изгоди през текущия отчетен период под формата на увеличение на пасиви, което съгласно Общите разпоредби към националните счетоводни стандарти, респективно Концептуалната рамка на международните стандарти, изискват предприятието да признае текущ счетоводен разход.
По аргумент на противното от чл. 26, т. 3 на ЗКПО, ако непризнатият данъчен кредит по ЗДДС не е свързан с непризнаване на данъчната основа на доставката по смисъла на ЗКПО, то и самият счетоводен разход по отношение на непризнатия данъчен кредит ще бъде данъчно признат разход за целите на ЗКПО.
Следователно, при условие че данъчният кредит е непризнат поради неспазване на определени изисквания на ЗДДС и ППЗДДС, а не поради факта, че стопанската операция не е осъществена или не е свързана с независимата икономическа дейност на предприятието, то тогава няма да се преобразува данъчният финансов резултат по реда на ЗКПО.
Що се касае до признаване на приходи от обезщетения или неустойки следва да се приложат правилата на приложимия счетоводен стандарт за отчитане на приходи. ЗКПО не предвижда специфично данъчно третиране в тези случаи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуарен кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар