Изх. №53-00-41
20.05.2020 г.
ЗДДС,чл.69,ал.1т.1
ЗДДС,чл.70,ал.1,т.4
ЗДДС,чл.70,ал.1,т.5
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва търговска дейност. За целите на своята дейност същото е наело лек автомобил от физическо лице (на основание сключен договор за наем).
Поставен е следният въпрос:
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за нает лек автомобил, както и за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката и експлоатацията на такъв автомобил?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
Освен изискването, стоките и услугите да се използват за облагаеми доставки трябва да се имат предвид ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, които са регламентирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС.
На основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС (в сила от 01.01.2013 г.) право на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Видно от текста на посочената разпоредба, ограничаването на правото на приспадане на данъчен кредит се отнася само до придобити или внесени мотоциклети или леки автомобили, а наетите такива не попадат сред изрично визираните в чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС ограничения. Това от своя страна води до извода, че за наетите автомобилите, независимо, че отговарят на определението за „леки” по смисъла на §1, т.18 от ДР на ЗДДС е налице право на приспадане на данъчен кредит, при спазване на общите условия на чл. 68, 69 и 71 от закона относно правото на приспадане на данъчен кредит.
Понятието „лек автомобил“ е дефинирано в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, съгласно който „лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
Предвид изложеното, при наличие на изискванията, регламентирани в чл. 68 – чл.71 от ЗДДС, за доставките, при които правото на данъчен кредит възниква след 01.01.2013 г., същото може да бъде упражнено по общия ред и срок, включително и правото за ползване на данъчен кредит за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на нает лек автомобил, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, по аргумент на противното на чл. 70, ал.1, т. 5 от ЗДДС.
Също така, следва да се имат предвид разясненията, дадени с писма изх.№20-00-158/28.07.2014 г. и изх.№ 91-00-88/26.06.2013 г. на зам. изпълнителния директор на НАП относно правото на приспадане на данъчен кредит за леки автомобили и стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, които са публикувани на интернет страницата на НАП- www: nap.bg.