Писмо с Изх. №53-04-102; 08.03.2018 г.; Чл. 12 от ЗДДС; Чл. 39, т. 1 от ЗДДС

Изх. №53-04-102
08.03.2018 г.

Чл. 12 от ЗДДС
Чл. 39, т. 1 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„Х” ЕАД е с предмет на дейност осъществяване на болнична дейност в областта на предраковите и ракови заболявания, съгласно Решение за осъществяване на лечебна дейност на Министъра на здравеопазването. Към болницата е създаден (МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР), като едноличен собственик на капитала е Х ЕАД. Основна дейност на медицинският център е осъществяване на доболнична и специализирана извънболнична медицинска помощ, диагностика, лечение и рехабилитация на болни, профилактика на болести, ранно откриване на заболявания, наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица и обслужване на пациенти с онкологични заболявания. За осъществяване на дейността си медицинският център използва помещения и апаратура на Х ЕАД, които са отдадени под наем.
И двете дружества осъществяват здравни (медицински) услуги, т.е. идентичен предмет на дейност. Отдаденото под наем недвижимо имущество от Х ЕАД е във връзка с основната дейност на медицинския център, извършнате на здравни (медицински) услуги
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Може ли доставката по отдване под наем на недвижимо имущество, собственост на Х ЕАД за дейността на медицинския център да се третира като услуга, пряко свързана с извършването на здравни (медицински) услуги и за тези доставки да са приложи чл. 39 от ЗДДС – освободени доставки, свързани със здравеопазване или следва да се счита за облагаема ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В глава четвърта от ЗДДС законодателят е регламентирал освободените доставки. В чл. 39 от ЗДДС са изброени освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки, свързани със здравеопазване. В т. 1 е посочено, че освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето (ЗЗ) и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
Във връзка с горецитираната разпоредба, за да се третира дадена доставка като освободена е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
– лицата, които осъществяват доставките да са здравни заведения по смисъла на ЗЗ или лечебни заведения по смисъла на ЗЛЗ и
– доставяните услуги да са здравни (медицински), както и пряко свързаните с тях други услуги.
Разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС въвежда в националното законодателство чл. 132, точка 1, буква „б“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), съгласно която държавите – членки освобождават от данък върху добавената стойност болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер.
В ЗДДС не е дадено определение за понятието „здравни (медицински) услуги” и „пряко свързаните с тях услуги“. Съгласно последователната практика на Съда на ЕС понятията “здравни (медицински) услуги“ и “извършване на здравни (медицински) услуги“ обхващат услугите с цел диагностициране, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (вж. Решение по дело Dornier, C 45/01, Recueil, точка 48, Решение по дело L.u.P. С-106/05 , точка 27, както и Решение по дело С-86/09, точка 37). Следователно медицинските услуги, предоставяни с цел опазване, включително поддържане и възстановяване, на човешкото здраве, подлежат на освобождаване по силата на член 13, A, параграф 1, букви б) и в) от Шеста Директива (вж. в този смисъл Решение по дело Unterpertinger С-212/01, точки 40 и 41 и Решение по дело D’Ambrumenil и Dispute Resolution Services С-307/01, точки 58 и 59, както и Решение по дело L.u.P С-106/05, точка 29).
Може да се счита, че една услуга е пряко свързана със здравната (медицинска) услуга, когато наистина е предоставена като допълнение към медицинската помощ, получена от пациенти, която е основната помощ (Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-45/01, т. 35). Само доставката на услуги, които са логична част от предоставяната медицинска помощ и които са неразделна част от процеса на доставка на тази помощ за постигане на терапевтичните цели, могат да бъдат “услуги, тясно свързани” по смисъла на член 13, A, пар. 1, букви “б” и “в” от Шеста директива тази разпоредба (чл. 132, пар. 1, букви “б” и “в” от Директива 2006/112/ЕО). Само тези услуги могат да повлияят на цената на здравната помощ, която въпросното освобождаване се стреми да направи достъпна (Решение на Съда на Европейския съюз по обединени дела С-394/04 и С-395/04, т. 25).
Предвид изложеното, доставките на услуги, свързани с отдаване под наем на недвижимо имущество, собственост на Х ЕАД за целите на дейността на медицинския център, нямат характер на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по ЗЗ и от лечебни заведения по ЗЛЗ. Услугата по отдаване под наем на недвижим имот, може да бъде оказана и от други лица – наемодатели и не е пряко свързани с извършването на здравни (медицински) услуги, които оказват здравните заведения по ЗЗ и лечебните заведения по ЗЛЗ. Същите не следва да се третират като освободени по смисъла на чл.39, т. 1 от ЗДДС, а да се считат за облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и да бъде начисляван ДДС, прилагайки данъчна ставка в размер на 20% (чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

доходи по чл. 12, ал.5 от ЗКПО.

Изх. № 24-34-824Дата:25.02.2008 г.Относно: доходи по чл. 12, ал.5 от ЗКПО.По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-824/ 29.10.2007 г. по описа нана Националната агенция