Писмо с Изх. №53-04-113; 05.03.2020 г.; КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5; ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 3; ЗДДФЛ – чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ ;

Изх. №53-04-113
05.03.2020 г.

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 3
ЗДДФЛ – чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-113/11.02.2020 г. и допълнение към него с вх. №53-04-113/17.02.2020 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Фондация „Х“ с ЕИК …………….. има сключен граждански договор с ученик, навършил 16 години, за участие в концерт като артист-изпълнител. В телефонен разговор е уточнено, че концертът ще се изнесе в гр. …. Договореното възнаграждение е в размер на 400.00 лв. нетна сума, като 60 % от нея е за преотстъпени авторски права, а 40 % е за трудова дейност. Към запитването не е представено копие от сключения договор.
Ученикът е български гражданин, живее постоянно в България и не е осигурено лице по смисъла на КСО на друго основание през съответния месец.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Трябва ли договорът да бъде подписан и от родителя/настойника?
2. По какъв ред следва да се облага доходът като артист-изпълнител и как следва да се декларира ?
3. Следва ли да се удържат и внасят задължителни осигурителни вноски при изплащане на възнаграждение на непълнолетно лице?
4. Трябва ли възнаграждението да се прибави към дохода за съответния месец на родителя/настойника, който се осигурява по трудов договор?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагане на осигурителното законодателство:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване в държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ?.
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени, и други доходи от трудова дейност.
За целите на осигуряването, в преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използването му на трети лица. В този смисъл възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведението, обект на авторска закрила по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Основание за внасяне на осигурителни вноски възниква, когато авторът получава възнаграждение в резултат на извършена трудова дейност.
Няма пречка творческата дейност да се реализира въз основа на сключен граждански договор по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като страните уреждат правоотношенията си с договор за поръчка (чл. 42 от ЗАПСП).
На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд „Пенсии“), ако за календарния месец са получили месечно възнаграждение, чийто размер след намаляване с разходите за дейността е равен или по-голям от минималната работна заплата. Минималната работна заплата за 2020 г. е в размер на 610,00 лв.
Лицата, родени след 31.12.1959 година, които са осигурени за фонд „Пенсии“ на ДОО, с изключение на тези, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал.1 от кодекса).
Съгласно текста на чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а“, изр. 1-во от ЗЗО, за лицата, работещи без трудово правоотношение, ако не се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от закона и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителните вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността.
По отношение на лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание и получават месечно възнаграждение по-малко от минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, върху него не се дължат осигурителни вноски.
Видно от фактическата обстановка, работещото без трудово правоотношение лице е навършило 16 години. Съгласно чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
КСО и подзаконовите актове за прилагането му не поставят възрастови ограничения по отношение на задълженията и правата на лицата. Липсва и правно основание осигурителният доход на непълнолетно лице да се добави към месечния осигурителен доход на един от родителите.
По прилагане на ЗДДФЛ:
На основание чл. 8, ал. 6 т. 7 от ЗДДФЛ авторските и лицензионни възнаграждения, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, са от източник в България. Допълнително е уточнено, че запитването касае местно физическо лице и доходът е от източник в България.
На основание чл. 29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица (вкл. изпълнения на артисти-изпълнители), които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, определени в проценти, без оглед действителните разходи за осъществяване на съответната дейност. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ възнагражденията за изпълнения на артисти-изпълнители се намаляват с разходи за дейността в размер 40 на сто. Използваното в посочената разпоредба понятие „артист-изпълнител“ е това по смисъла на чл. 74 от ЗАПСП, а именно: определено физическото лице, което пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роля или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба. Следователно, в съответствие с действащата нормативна уредба, за целите на авансовото и годишното облагане възнагражденията на артист за осъществяваните от него музикални изпълнения се намаляват с разходи за дейността в размер 40 на сто.
Видно от изложената фактическа обстановка 40 % от възнаграждението е за изпълнение на артист-изпълнител, а останалите 60 % са възнаграждение за отстъпено авторско право (авторско възнаграждение).
Следва да се има предвид, че доходите, получени от артист-изпълнители в резултат на сключени договори, с които се отстъпва правото на използване на изпълнението им по начините, посочени в чл. 76, ал. 1 от ЗАПСП, за целите на данъчното облагане представляват авторски възнаграждения, т. е. придобитият доход се облага по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ, като се приспадат 40 % разходи за дейността.
Независимо че възнагражденията на артист-изпълнителите и авторските и лицензионните възнаграждения се облагат като се приспада един същ процент разходи за дейността – 40 на сто, разграничаването на двата дохода е от значение във връзка с определянето на дължимите от физическото лице задължителни осигурителни вноски, доколкото авторските възнаграждения не се считат за доход от трудова дейност, съответно не се дължат осигурителни вноски по чл. 6, ал. 2 от КСО.
Доходите от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ се облагат с авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Когато платец на дохода е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца при изплащането на дохода. Размерът на авансовия данък се определя, като разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски се умножи по данъчна ставка 10 на сто. На основание чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ предприятието – платец на дохода внася удържания авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като в същия срок е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Платецът е задължен да издаде за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, която представя на лицето, придобило дохода. При поискване от физическото лице предприятието следва да издаде  в 14-дневен срок служебна бележка по чл. 45, ал. 5 от ЗДДФЛ.
В случаите, когато физическото лице е самоосигуряващо се по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, същият не удържа авансов данък и съответно не издава сметка за изплатени суми и служебна бележка. В този случай задължението за авансовото облагане е на физическото лице – получател на дохода, като в този случай сметка за изплатени суми и служебна бележка не се издават.
На основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ самоосигуряващото е задължено да издаде на предприятието – платец на дохода документ, съдържащ реквизитите на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Годишното облагане на доходите от друга стопанска дейност е регламентирано в чл. 30 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Носител на задължението за данъци по ЗДДФЛ е конкретното физическо лице, получател на дохода, включително и когато това лице е малолетно, непълнолетно или е поставено под запрещение.
Според разпоредбите на чл. 122, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, а разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) указва, че малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.
На основание чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. В ал. 8 от същата разпоредба е пояснено, че годишната данъчна декларация по ал. 1 за доходите на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се подава от родителите, съответно настойниците или попечителите.
Настоящето становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *