Писмо с Изх. №53-04-115; 15.02 2019 г.; Чл. 10, чл. 26, ал.1 ЗКПО

Изх. №53-04-115
15.02 2019 г.
Чл. 10, чл. 26, ал.1 ЗКПО

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-115/31.01.2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с изпълнение на основната дейност на „Д“ ООД – сервизна поддръжка на електро и спринклерни инсталации, ВиК, обслужване на пневматични пощи и други монтажни дейности в обекти в цялата страна, дружеството ще сключи дългосрочен договор за наемане на апартамент, собственост на физическо лице, за нощувка на работниците.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Признават ли се за данъчни цели разходите за наем на апартамента?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е документално обоснован, да е свързан с дейността и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане по смисъла на раздел ІV от Глава първа на закона.
Документалната обоснованост е регламентирана в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2 от с.з.).
В ал. 3 на чл. 10 от ЗКПО се допуска изключение от общото изискване, когато първичният счетоводен документ е издаден от физическо лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
В случаите на наемно правоотношение, съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. В тази връзка, за да бъдат данъчно признати разходите при наемателя е необходимо документиране на възникналите взаимоотношения между наемодателя и предприятието – наемател, в случая с договор и първичен счетоводен документ за разходите.
В случай, че разходите са свързани с командировани работници, за целите на документалната обосновка на връзката на отчетените разходи с дейността на дружеството, е необходимо надлежно оформена заповед за командировка/споразумение за командироване при спазване на изискванията на специалните разпоредби за командироване на работници и служители в страната и чужбина, тяхната отчетност и последващ контрол по отношение изпълнението на възложените задачи.
При използване на наетия имот за дейности, несвързани с дейността на дружеството, разходите не са данъчно признати и следва да се посочат в увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 от закона.
При условие, че разходите са отчетени в хипотеза на „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, същите не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.
При използване на наетия имот както за стопанската дейност на дружеството, така и за лично ползване, следва да се приложат относимите разпоредби на ЗКПО за облагане с данък върху разходите на документално обосновани „разходи в натура“ (§ 1, т. 83 от ДР на ЗКПО), свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използването на персонал, от работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол.
Разходите в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО се облагат съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите, когато предприятието работодател е упражнило правото си на избор съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Данъчната основа, върху която се определя данъкът по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, се формира по реда на чл. 215а от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Авансови вноски на едноличен търговец.

Изх. № 24-34-553……………..Дата: .…………… .2008 г.Относно: Авансови вноски на едноличен търговец.Във връзка с Ваше писмено запитване до Дирекция „ОУИ“ – гр. София, препратено по компетентност

прилагане на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ

Изх. № 08-а-3Дата:16.01.2012 год.ЗМДТ, чл. 11, ал. 5Относно:прилагане на чл. 11, ал. 5 ЗМДТВ отговор на поставените въпроси изразяваме следното становище: С новата ал. 5

данъчното третиране по ЗДДС на земя и сгради, което е публикувано в Интернет страницата на Националната агенция за приходите– www.nap.bg.

2_1338/20.08.2012г.чл. 45, ал.5, т.1 от ЗДДСВ Дирекция ОУИ ========== е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на Дирекцията, с вх. №=========.2012г., в което посочвате,

попълването на касови книги при използването на касови апарати и по-точно визирате ежедневното попълване на данните в тях. Имайки предвид смяната от 2011 година и въвеждането на свързаност между НАП и

2_1033/21.12.2016 г.Наредба № Н -18/2006г. от МФ чл. 39, ал. 5, ал.6 и ал.7 Наредба № Н -18/2006г. от МФ чл. 35, ал. 2 Наредба