Изх. №53-04-1198
12.12.2019 г.
чл. 79, ал. 1 от ЗДДС
чл. 79, ал. 2 от ЗДДС
чл. 79, ал. 3 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството закупува лек автомобил (марка Мерцедес) от немско дружество, като при покупката е ползван данъчен кредит по ЗДДС.
На ….11.2019 г. е прекратена регистрацията на автомобила в КАТ и транспортното средство е бракувано, поради тотална щета, вследствие на умишлен палеж от трето лице. Досъдебното производство е приключило, като не е установен извършителят на деянието.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС или в случая е приложимо ограничението по чл. 80, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
В чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е указано, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба на закона. Като дълготраен актив по силата на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС се определят превозните средства от т. 49 от същия параграф, с изключение на тези по буква „з“.
В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. По-конкретно съгласно, чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79 от закона не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.
По отношение хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, следва да се посочи, че легално определение на понятието „авария“ е дадено в § 1, т. 3 от ДР на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Съгласно посочената разпоредба аварията „е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.”.
Относно другия използван в нормата термин „катастрофа“, то дефиниция, на същия в българското законодателство е дадена единствено в § 1, т. 12 от ДР на Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ЗДРВЗ). Според посочената разпоредба катастрофата е „събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни, тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции”.
По сходен казус е поставено Решение на ВАС №6915/09.06.2016 г. ВАС е приел, че пожарът е събитие, което отговаря на понятието непреодолима сила, чиято регламентация е дадена в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), съгласно която непреодолима сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.
Също така съгласно решението на ВАС №6915/09.06.2016 г., ако лицето предполага извършване на умишлен палеж, би взело съответните мерки за съхранение на автомобила си, но в нормалното ежедневие, да се изисква по принцип съхранение на автомобил по начин по който би се предотвратил умишлен палеж, е извън волята на законодателя, вложена в определението на непреодолима сила.
Доколкото не е установено виновно поведение на дружеството и безспорно е установено, че унищожаването на автомобила е причинено от пожар, който не е могъл да бъде предотвратен и в тази връзка представлява непреодолима сила е прието, че е налице хипотезата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
От изложеното следва, че за описания във въпроса случай е възможно да бъде приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, по силата на която корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, но дружеството следва да разполага с доказателства в подкрепа на обстоятелството, че не се установява виновно поведение.
В ЗДДС, както и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на обстоятелствата по чл.80, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗДДС. В тази връзка, за доказателства могат да послужат всякакви документи, издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожаването, липсата или брака, причинени от непреодолима сила не са по вина на лицето, което е ползвало данъчния кредит. Доказателствата подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последваща ревизия или проверка за периода, в който за конкретното имущество е настъпило съответното обстоятелство – унищожаване, липса или брак.
По отношение на документите доказващи липсата на вина – в случаите, когато няма образувано производство, срещу собственик, управител или друго лице от дружеството, за което може да се предположи, че е действало по указание на собствениците или управляващите дружеството, за умишлено престъпление пряко свързано с причиняването на пожара, следва наличните документи да се приемат за достатъчни. Когато такова производство започне към един по-късен момент и завърши с осъдителна присъда или освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, то към датата на влизането им в сила, следва да се направи корекция по реда на чл.79, ал. 1 от ЗДДС.