Писмо с Изх. №53-04-1249; 09.01.2020 г.; ЗДДС – чл.69; чл. 71а; чл.73б; ЗКПО – чл.26, т.1 и т.2

Изх. №53-04-1249
09.01.2020 г.

ЗДДС – чл.69; чл. 71а; чл.73б
ЗКПО – чл.26, т.1 и т.2

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-1249/13.12.2019 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ЕООД е тьрговско дружество, с основна дейност изпълнение на комплексни специализирани проекти, свързани с доставката на специализирани машини и оборудване за национални и международни клиенти. За целите на своята дейност и оптимизиране на процесите по изпълнение на поетите по договори ангажименти дружеството предвижда ползване на самолет (въздухоплавателно средство) при условията на оперативен лизинг. ЕООД няма регистрация като авиационен оператор.
В качеството си на ползвател на самолет, при условията на оперативен лизинг, дружеството ще заплаща за своя сметка наем, услуги по текуща поддръжка, държавни такси, обичайни съпътстващи полетите услуги и горива, специализирани услуги от съответни специалисти, имащи право да провеждат полети.
Допълнително в проведен телефонен разговор е уточнено, че самолетът ще бъде нает от българско дружество за период над 1 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какви са конкретните условия, при които дружеството би имало право на данъчен кредит по ДДС за платените суми по оперативен лизинг и за разходите свързани с експлоатацията на самолета?
2. С какви документи трябва да разполага дружеството за да може да признава разходи при определяне на своя годишен данъчен финансов резултат?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в глава 7 „Данъчен кредит“ от ЗДДС.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, или
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка, или
3. осъществен от него внос, или
4. изискуемия от него данък, като лице платец на данъка.
По т. 4 са случаите, в които лицето като получател по доставка има задължение само да начисли данъка за:
* вътреобщностно придобиване;
* получени стоки, инсталирани/монтирани от или за сметка на доставчика, когато той е лице от друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС) и не е установен на територията на страната;
* получени стоки, като придобиващ в тристранна операция;
* получени услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато доставчикът не е установен на територията на страната;
Общите условия, при наличието на които възниква правото на данъчен кредит са регламентирани в чл. 69, ал. 1 от ЗДДС:
1. Доставчикът и получателят/вносителят да са регистрирани по ЗДДС лица;
2. Получената стока или услуга да е предмет на облагаема доставка.
Като облагаема доставка, по силата на чл. 12 ЗДДС, се определя всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице, която е с място на изпълнение на територията на страната и не е сред изрично посочените като освободени в глава 4 от ЗДДС. Освен посочените в тази разпоредба доставки, за целите на данъчния кредит като облагаеми се определят и доставките в рамките на независимата икономическа дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната (чл. 69, ал. 2 от ЗДДС).
3. Получената стока/услуга да се използва за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки. Следователно правото на данъчен кредит следва да се преценява в контекста на конкретните доставки и дейността на дружеството.
4. Получателят по доставката да притежава данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред.
Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС – в зависимост от конкретното предназначение на стоките и/или услугите, по които лицето е получател.
Формалното условие за упражняване на правото на данъчен кредит е наличието на данъчен документ или друг документ, предвиден от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред (чл. 71 от ЗДДС). По конкретно според характера на доставките е необходимо е лицето да притежава:
* за стоки и услуги, по които лицето е получател – данъчен документ (фактура, дебитно или кредитно известие), в който данъкът е посочен на отделен ред и е съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 или чл. 115 от ЗДДС;
* когато данъкът е изискуем от лицето, като лице платец на данъка – протокол по чл. 117 от ЗДДС;
* при внос на стоки – митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС;
* в случаите на вътреобщностно придобиване – притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, издало е протокол по чл. 117 от с.з. спазило изискванията на чл. 86 от закона.
По отношение задължението за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, по силата на която данъкът е изискуем от получателя по доставката когато едновременно са изпълнени следните условия:
* доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната;
* доставката е облагаема /включително с нулева ставка/ доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната;
* получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона – т.е. всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
За получени услуги свързани с наем на недвижим имот (хангар), по силата на чл. 21, ал. 4 , т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение е на територията на държавата където се намира съответния недвижим имот. В този случай, за дружеството като получател не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС, тъй като лицето не е платец на данъка по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
В чл. 68, ал. 2 от ЗДДС се съдържа общото правило за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Според текста на посочената разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. По силата на чл. 25, ал. 6 и 7 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие, или на датата на получаване на авансовото плащане, а при вътреобщностно придобиване – на 15-я ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие (чл. 63, ал. 3 от с.з.). В случаите, когато е издадена фактура преди този срок, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата (чл. 63, ал. 4 от с.з.).
На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното по закона лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит в данъчния период, през който то е възникнало, или в един от следващите 12 данъчни периода.
Съгласно чл. 73а от ЗДДС за доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 от ЗДДС, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.
Тъй като, както става ясно от запитването, въздухоплавателното средство ще бъде използнано за превоз за собствена сметка, а не за транспортни услуги, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 73б, т. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 73б, т. 1 от ЗДДС за стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрираното лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.
Лизинговите вноски (наем) и разходите за поддръжката на самолета по принцип попадат в обхвата на тази разпоредба на закона. Както е указано в нея, дружеството може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката/услуга за независимата икономическа дейност, като определи с разумен метод този размер. Съгласно чл. 61б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) критерий за разпределяне, който гарантира максимално точно изчисляване на размера на данъка за определяне на пропорцията по чл. 71а, ал. 4 от закона, е всеки разумен времеви или количествен критерий или комбинация от двата, който отчита степента на използване за независима икономическа дейност, съобразно спецификата на съответната стока, по отношение на която ще се прилага.
В случая, разумен метод например са летателните часове за превози свързани с икономическата дейност на дружеството. 
При условие, че е упражнено право на данъчен кредит по 73б от ЗДДС няма да възникне задължение за облагане на личното ползване (чл. 9, ал. 5 от ЗДДС).
Начинът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е уреден в чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. За да бъде упражнено правото, е необходимо лицето да:
* включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, и
* посочи документа, въз основа на който се упражнява правото на приспадане на данъчен кредит в дневника за покупките.
В чл. 113в от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) се регламентира отразяването в дневника за покупкна на доставките, за които се прилага чл.73б от закона, като:
* в колони от 10 до 13 включително се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката/услугата за независима икономическа дейност, а  
* в колона 9 се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката/услугата за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, работниците и служителите, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.
В случай, че дружеството е получател на стоки/услуги от доставчици установени извън територията на страната, съответните документи, издадени по реда на законодателства на други държави не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Не е грешно, ако при желание от страна на данъчно задълженото лице документът се отрази в дневника за покупки, като в случая следва да се попълни колона 9 „Данъчна основа на получените доставки без право на ДК или без данък“.
Протоколите по чл. 117 от закона се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от с.з. както следва:
1) в дневника за продажби и справката декларация – данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 – 5 от ЗДДС) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к. 14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 – 5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС). В колона 15 на дневника за продажби се попълва 0 (нула), когато доставката е облагаема с нулева ставка.
2) в дневника за покупки и СД – в зависимост от наличието на право на приспадане на данъчен кредит за данъчно-задълженото лице:
* когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на пълен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 – 5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 31 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 – 5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит);
* когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на приспадане на частичен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 – 5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 32 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и клетка 42 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);
* когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката няма право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка данъчната основа и данъкът на получените доставки се посочват в колона 9 (данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък). 
На основание чл. 123, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон. В този смисъл, всяко лице трябва да поддържа документация, доказваща използването на активите за целите на икономическата си дейност.
По втори въпрос:
ЗКПО не регламентира конкретни видове документи, с които следва да разполага данъчно задълженото лице да бъде признат данен разход за данъчни цели.
Отчитането на разходите от стопански операции в счетоводството на предприятието следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство, към което препращат и разпоредбите на чл. 18, чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО.
Изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, приложимата счетоводна база за финансово отчитане, съдържанието и съставянето на финансовите отчети са уредени в Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти.
Относно начислените счетоводни разходи са приложими общите изисквания на ЗКПО. Разходите ще бъдат данъчно признати при следните условия:
* да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от закона;
* свързани са с дейността на дружеството, относими са към отчетния период, за който е намален финансовия резултат;
* не попадат в хипотеза на отклонение от данъчно облагане по смисъла на глава 4 от ЗКПО и/ или на скрито разпределение на печалба съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
За целите на данъчното признаване на счетоводните разходи е от значение да има доказателства, че: направените разходи са действителни, свързани са с предмета на дейност на дружеството и са в изпълнение на поети търговски ангажименти.  Разходите, които не са свързани с дейността, не са данъчно признати на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Когато липсва документална обоснованост, с отчетените разходи се преобразува счетоводният финансов резултат за годината по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В тази връзка, е необходимо да съобразите и изискванията за документиране регламентирани в други нормативни актове съобразно спецификата на конкретната дейност.
На основание чл. 4 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обективна проверка и конкретна преценка може да се извърши в хода на административно производство, когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ, съобразно установените факти и обстоятелства. Всички събрани доказателства следва да се ценят в тяхната взаимовръзка и зависимост.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар