Писмо с Изх. №53-04-1255/30.12. 2019 г.; ЗКПО – чл. 14

Изх. №53-04-1255/30.12. 2019 г.

ЗКПО – чл. 14

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-1255/2019 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Местно юридическо лице е с основна дейност маркетинг и реклама чрез интернет. Дружеството използва онлайн платформи за предлаганите рекламни услуги. Дружеството има договор за предоставяне на услуги с О … АП САК, с адрес …, Перу. При предоставяне на дигитални услуги на територията на Перу се удържа 30% данък при източника. Към запитването са приложени копия от договора, издадени фактури към Перу и плащания на данък при източника.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен въпросът:
Ще бъде ли признат удържаният данък при източника в Перу при облагането на дружеството в България?
Предвид описаните обстоятелства, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица (юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство) се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Избягването на двойно данъчно облагане по отношение на българските местни юридически лица е регламентирано в чл. 13 и чл. 14 на ЗКПО.
Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор (чл. 13 от ЗКПО).
Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 13 в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон. При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина (чл. 14, ал. 2 от ЗКПО). Право на данъчен кредит имат лицата и за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми (чл. 14, ал. 3 от ЗКПО). Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи. Според дефиницията на §1, т. 12 от ДР на ЗКПО „данъчен кредит“ е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Прилагането на методите за премахване на двойното данъчно облагане се реализира с попълване и подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, където в Приложение № 2 се посочва брутния размер на дохода/прихода от съответната държава, данъчния финансов резултат от съответната държава (определен съгласно ЗКПО), дължимият данък по ЗКПО. Размерът на данъчния кредит е до размера на българския данък, дължим по ЗКПО, т.е. 10% от данъчния финансов резултат за дохода от Перу.
За да ползва данъчен кредит за платения в чужбина данък, българското дружество следва да приложи към годишната си данъчна декларация доказателства за размера на внесения в чужбина данък, по аргумент на чл. 92, ал. 6 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар