Изх. №53-04-142
06.03.2020 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-142/13.02.2020 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Специфичната правна форма на адвокатското дружество и обстоятелството, че физическия състав на същото се състои от самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия, създава неяснота относно правата и задълженията на дружеството, произтичащи от действащото в Република България данъчно законодателство.
При осъществяване на своята дейност адвокатите в Адвокатското дружество, срещу възнаграждение, дават правни консултации, разяснения, становища, изготвят документи, осъществяват процесуално представителство по въпроси на клиенти. За извършването на посочените услуги дружеството съставя договори за правна защита и съдействие (ДПЗС), които имат характера на счетоводен документи и отговарят на всички изисквания на Закона за счетоводството (ЗСч), и издава фактури, когато заплащането на услугата е уговорено да бъде извършено по банков път. В случаите, в които възнаграждение се заплаща в брой и страна по ДПЗС е адвокатското дружество, последното издава ДПЗС, фактура или и двата документа, или разписка за получена сума.
Преди приключване на данъчната година дружеството има печалби и желае да разпредели дивидент авансово.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Има ли право Адвокатското дружество, да разпредели авансови дивиденти на съдружниците в състава си, в случай, че посочи това обстоятелство в данъчната си декларация?
2. Какъв ще бъде механизмът на облагане на печалбата за дружеството и на авансово разпределения дивидент за съдружника?
3. Каква ще бъде данъчната основа за облагане на печалбата и авансово разпределения дивидент?
4. В случай, че е уговорено възнаграждението за съответната правна услуга да бъде заплатено в брой и страна по ДПЗС е адвокатското дружество, необходимо ли е адвокатското дружество да има касов апарат и да издава касов бон, или е достатъчно да предостави на клиента фактура и договор за правна защита и съдействие, с отбелязване, че същия служи като разписка за получената сума?
5. В случай, че е уговорено възнаграждението за съответната правна услуга да бъде заплатено в брой и не е съставен ДПЗС, необходимо ли е адвокатското дружество да има касов апарат и да издава касов бон, или е достатъчно да предостави на клиента само фактура?
6. В случай, че е уговорено възнаграждението за съответната правна услуга да бъде заплатено в брой и не е съставен ДПЗС, необходимо ли е адвокатското дружество да има касов апарат и да издава касов бон, или е достатъчно да предостави на клиента фактура и ДПЗС, с отбелязване, че същия служи като разписка за получената сума?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокати могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357 – 364 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), доколкото разпоредбите на ЗА не предвиждат друго.
Съгласно чл. 58, т. 7 от ЗА начинът на управление и представителство на дружеството се определя с договора за учредяване на адвокатското дружество. Всеки съдружник има право на участие в управлението на дружеството, на част от печалбата и ликвидационен дял (чл. 67, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗА).
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗА общото събрание се състои от съдружниците и взема решения за:
1. промени в учредителния договор;
2. приемане и изключване на съдружници и за прехвърляне на дружествен дял;
3. приемане на годишния отчет и баланс, за разпределение на печалбата.
От систематичното тълкуване на горецитираните правни норми, следва че по своята правна форма адвокатското съдружие е дружество по смисъла на ЗЗД и на основание чл. 2, ал. 2 от ЗКПО такова дружество се приравнява на юридическо лице и е данъчно задължено по смисъла на корпоративния закон. Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗКПО обект на облагане с корпоративен данък е реализираната през данъчната година печалба. Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчен финансов резултат (печалба или загуба) е счетоводният финансов резултат, определен в съответствие с дефиницията дадена с § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО и преобразуван по реда на чл. 22 от с.з. След определяне на счетоводния финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО и след преобразуването му за данъчни цели, съответно облагане с корпоративен данък, нетната печалба на дружеството може да бъде разпределена между съдружниците съразмерно с техния дял (чл. 361 от ЗЗД).
По смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО, дивидент е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително:
а) доходи от акции;
б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
Следва да имате предвид, че в действащото законодателство (ЗЗД и Търговския закон) не е предвидено изплащане на дивиденти за сметка на бъдеща печалба. Това противоречи на на същността на правото на дивидент – като право на част от печалбата на дружеството. Печалбата на дружеството се реализира в годишен аспект и наличието на такава е видно едва при изготвяне на годишния отчет и баланса на дружеството.
В тази връзка, считам, че при липса на неразпределена печалба за предходните години в дружеството, при текущото разпределяне на дивидент на съдружници следва да се признае наличие на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО – сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“ на § 1 от ДР на ЗКПО.
Видно от горепосочената дефиниция скритото разпределение на печалбата е свързано с изтичане на ресурси на дружеството без връзка с дейността му, в полза на съдружници и свързани с тях лица. Като скрито разпределение на печалбата се приемат както случаите, при които изтичането на ресурсите е осчетоводено като разход, но и когато е отразено като неуреден разчет, който не влияе на счетоводния, а от тук и на данъчния финансов резултат. Затова в дефиницията е използван терминът „суми“, а не отчетени „разходи“. Ако е отчетен разход, същия не е признат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО. В допълнение чл. 267, ал. 1 от с.з. предвижда, че данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалбата, се наказва с имуществена санкция в размер на 20 % от сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата. В ал. 2 на чл.267 от закона е дадена възможност санкцията да не бъде налагана при условие, че лицето посочи това обстоятелство в данъчната си декларация. Тези суми, следва да се декларират в Част VІІ „Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата“ на ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДДФЛ дивидентите, разпределени в полза на физически лица, се облагат с окончателен данък с данъчна ставка 5 %, регламентирана в чл. 46, ал. 3 от с.з. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутния размер на сумите представляващи скрито разпределение на печалбата.
Разпоредбата на чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ указва, че данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. Данъкът се декларира от платеца на дохода в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО.
По четвърти, пети и шести:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
На основание чл. 4, т. 8 от Наредба №Н-18/2006 г., лицата, упражняващи свободна професия, нямат задължение да регистрират и отчитат извършените продажби чрез ФУ.
В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба №Н-18/2006 г. като „лица, упражняващи свободна професия“ са определени лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
В чл. 4 и чл. 5 от Наредба №Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата, освободени от задължението за документиране на продажбите чрез фискални касови бележки от ФУ, но, с оглед качеството Ви на адвокатско дружество, посочените разпоредби няма да намерят приложение при осъществяването на въпросната дейност.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от същата наредба за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата. Следователно не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на ФУ и отчитане на приходите от дейността чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба №Н-18/2006 г., само в случаите, когато плащането се извършва единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Видно от изложеното, при условие че заплащането на услугите е в брой, адвокатското дружество е задължено да регистрира и отчита тези продажби/услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, независимо дали е издадена фактура и/или ДПЗС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.