Изх. №53-04-164
19.03.2020 г.
ЗДДС чл.69,ал.1,т.1
ЗДДС чл.70,ал.1,т.4
ЗДДС чл.6,ал.2,т.3
ППЗДДС чл.13, ал.4
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„А“ ЕООД провежда обучения на персонала на предприятия, институции и организации на тема: оказване на първа помощ, реакция при бедствия и аварии, пожаробезопасност при работа и др. Обученията се провеждат в обектите на възложителите, които са на територията на цялата страна.
По силата на лизингов договор от 2019 г., дружеството е придобило лек автомобил – марка …..120, който е основно транспортно средство и се използва изцяло за служебни цели. Пробегът на автомобила се води стриктно по пътна книжка и се спазват изискванията за отчетност на разходите.
Поставен е следният въпрос:
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за покупката на лекия автомобил, както и за разходите за гориво, поддръжка и ремонт на този автомобил?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
Понятието „лек автомобил“ е дефинирано в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. „Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
По силата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС (в сила от 01.01.2013г.) право на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Видно от текста на разпоредбата от 01.01.2013г. ограничаването на правото на приспадане на данъчен кредит се отнася само до придобити или внесени мотоциклети или леки автомобили, а наетите такива не попадат сред изрично посочените в чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС ограничения. Това от своя страна води до извода, че за наетите автомобилите, независимо, че отговарят на определението за „леки” по смисъла на §1, т.18 от ДР на ЗДДС е налице право на приспадане на данъчен кредит, при спазване на общите условия на чл.68, 69 и 71 от закона относно правото на приспадане на данъчен кредит.
С оглед на гореизложеното на първо място е необходимо да се установи дали сключеният договор за лизинг може да се определи като договор за предоставяне на услуга – отдаване под наем, или като договор за доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС.
Съгласно чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС доставка на стока е налице в следните два случая:
– фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката;
– фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, съдържащ само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката, но в който сборът от дължимите вноски по договора, с изключение на лихвата по чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на нейното предоставяне на лизингополучателя.
В посочените по-горе два случая възниква едно данъчно събитие на датата на фактическото предоставяне на вещта на лизингополучателя (чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС) и лизингодателят, ако е регистрирано по ЗДДС лице има задължение да начисли данък върху добавената стойност върху цялата сума дължима по лизинговия договор. Това не се отнася за лихвата, дължима по лизинговия договор, тъй като по силата на чл.13, ал.4 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) услугата по предоставянето на кредит при доставка на стока при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл.25, ал.4 от ЗДДС, т.е. налице ще са толкова данъчни събития, колкото са периодите, за които са договорени отделни плащания.
Ако договорът за лизинг е само с опция за прехвърляне на собствеността и сборът на дължимите лизингови вноски (без лихвите) не е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на нейното фактическо предоставяне на лизингополучател, от гледна точка на ЗДДС са налице толкова данъчни събития, колкото са периодите, за които са договорени отделни плащания. Всяко от тези данъчни събития възниква на датата, на която плащането за съответния период е станало дължимо (чл.25, ал.4 от ЗДДС). Тъй като става въпрос за предоставяне на вещ за ползване срещу възнаграждение, което не е приравнено на доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗДДС, то е налице доставка на услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС, имаща за предмет наем на съответната вещ. Това не се отнася за плащането, което се изисква за да бъде прехвърлено правото на собственост върху вещта, тъй като това плащане се определя като възнаграждение за доставка на стока.
В случай, че договорът за лизинг се определя като договор за наем, то за дружеството в качеството му на получател по доставката ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, включително за разходите свързани с ремонта, поддръжката и експлоатацията на наетия автомобил, но както бе посочено по-горе при спазване на общите условия на чл.68, 69 и 71 от закона относно правото на приспадане на данъчен кредит.
В случай, че лизинговият договор не може да се определи като договор за наем, то на основание чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС за дружеството в качеството му на получател по доставката няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, включително за разходите свързани с ремонта, поддръжката и експлоатацията на наетия автомобил.
Предвид изложеното в запитването, че договорът за лизинг е от 2019 г., а дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС на 17.02.2020 г. следва да се имат предвид разпоредбите на чл.74 от ЗДДС, регламентиращи правилата за правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрацията.
Съгласно ал.3 от цитираната разпоредба регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия:
1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон /ТЗ/;
2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;
3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл.71,т.1;
5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
От казаното следва, че ако договорът за лизинг се определя като договор за наем, както бе посочено по-горе се приема, че е налице доставка на услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС и доколкото не са налице едновременно условията на предвидени в чл.74, ал.3 от ЗДДС, то няма да е налице право на данъчен кредит за наемните вноски, за които данъчното събитие е възникнало преди датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС.