Писмо с Изх. №53-04-296; 28.05.2018 г.; ЗДДС – чл.46; ЗДДС- чл.117

Изх. №53-04-296
28.05.2018 г.
ЗДДС – чл.46
ЗДДС- чл.117
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-296/08.05.2018 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ЕООД е с предмет на дейност доставка на интернет услуги по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, с постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз (ЕС) или извън
ЕС. Клиентите заплащат използваните услуги посредством доставчик на платежни услуги CONCARDIS GMBH, с идентификационен номер за ДДС DE228965682. Сумите платени от клиентите се превеждат от CONCARDIS по банковата сметка на дружеството след удържане на такса/комисионна. За удържаните такси дружеството получава документ „Statement” /приложен към запитването/.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството да съставя протокол по чл. 117 от ЗДДС за удържаните такси от CONCARDIS?
Поради обстоятелството, че не приложен договор или други документи, от които да се направи извод относно характера и вида на доставките, съгласно действащото законодателство изразявам следното принципно становище:
Въз основа на приложеното извлечение „Statement”, в което е посочен текст „0,00% VAT” и „Tax-exempt transaction pursuant to article 135.1 (c) EU VAT System Directive” може да се направи извод, че доставчикът третира доставката като освободена по смисъла на чл. 135, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
Разпоредбата на чл. 135, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО относно доставките на финансови услуги (буква „а” до „ж”) е транспонирана в чл. 46, ал. 1 от ЗДДС.
За да се даде коректен отговор на поставения в запитването въпрос трябва да се анализира естеството на услугите, които CONCARDIS извършва като се изведат критерии, въз основа на които услугите се определят като облагаеми или освободени финансови услуги по смисъла на конкретна хипотеза на чл. 135, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, респективно чл. 46 от ЗДДС, което не е възможно само на база представената информация.
Важно е да се отбележи, че характерът на предоставяните услуги и третирането им като освободени или облагаеми не зависи от това кои са страните в конкретното правоотношение.
Доколкото в запитването е посочено, че разплащанията с клиентите на дружеството се извършват чрез доставчик на платежни услуги CONCARDIS, и доколкото доставчикът е посочил в приложения документ като правно основание чл. 135, параграф 1 б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО, приемаме, че в случая са релевантни т. 2 и т. 3 на чл. 46, ал. 1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 135, параграф 1 б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО е транспонирана в чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е договарянето на гаранции и сделки с гаранции, или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС кореспондира с чл. 135, параграф 1, б. „г“ от Директива 2006/112/ЕО, съгласно която освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги и електронни пари.
Тъй като българското дружество е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, получената от него услуга е с място на изпълнение на територията на страната на основание чл. 21, ал. 2 от същия закон.
При условие, че удържаната такса е за предоставяна финансова услуга по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗДДС, е налице освободена доставка и за нея не се начислява данък на основание чл. 86, ал. 3 от съшия закон.
Тъй като, получената от българското дружество доставка е с място на изпълнение на територията на страната и при условие, че доставчикът – данъчно задължено лице не е установен на територията на страната, включително чрез постоянен обект, данъкът е изискуем от получателя – данъчно задължено лице на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
На основание чл. 86 ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице – получател по доставката има задължение да начисли данъка с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от закона. Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем (чл. 117, ал. 3).
По силата на чл. 81, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) задължението за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС е въведено и за случаите, когато получената доставка е облагаема с нулева ставка, както и когато данък не следва да се начислява, но са налице условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Следователно независимо от обстоятелството, че за получената услуга не се дължи ДДС, същата следва да бъде документирана от страна на получателя чрез издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС. Протоколът следва да се отрази:
1. в дневника за продажби – данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС) и тъй като не е начислен ДДС за тази получена доставка се посочва нула в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к.14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС)
2. в дневника за покупки – данъчната основа на получените освободени доставки се посочва в колона 9 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС без право на данъчен кредит и без данък), съответно в справката-декларация в клетка 30 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС без право на данъчен кредит и без данък).
В този смисъл е и становището изразено в писмо изх. №20-00-98/11.03.2010 г. на изпълнителния директор на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *