Изх. №53-04-307
20.05.2020 г.
ЗДДФЛ – чл.24, ал.1
ЗКПО – чл.210, ал.1; чл.204, ал.1, т.2
КСО – чл.4, ал.1; чл.6, ал.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” са постъпили Ваши писмени запитвания, приети с вх. №53-04-307/15.04.2020 г., относно прилагането на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява производствена дейност, чрез завод за цимент. За осигуряване на непрекъснатост на производствения процес в завода, част от персонала (пряко зает в производството) работи на смени (12 часа и 8 часа), а друга част (административен персонал) е с дневно работно време (8 часа). Към настоящия момент липсва обществен транспорт от околните населени места до завода, което налага осигуряване на организиран транспорт за осъществяване на извършваната дейност. Превозът на работниците и служителите на дружеството от и до населените места по местоживеене, се осъществява с организиран транспорт, въз основа на сключен договор с външна транспортна фирма, за което се издават фактури в края на всеки месец. Дружеството третира извършените по този ред разходи като социални разходи за транспорт на работници и служители, по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 204, ал. 1, т. 2 от с.з.
Във връзка с въведеното в страната извънредно положение и с цел спазване на предписаните противоепидемични мерки, дружеството стартира вътрешни процедури, имащи за цел ограничаване на физическите контакти между служителите. Със заповед на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 120б от Кодекса на труда (КТ), на част от служителите, които не са пряко свързани с производствения процес в завода, е възложено да изпълняват своите задължения от дома си. За времето на извънредното положение е преустановен организирания транспорт до завода, осъществяван от външна фирма. Дружеството има приети вътрешни разпоредби, съгласно които при обоснована неотложност и с цел осигуряване непрекъснатост на производствения процес, на служителите е позволено да ползват собствен транспорт за пътуване до завода и обратно до населеното място по местоживеене. В тези случаи на служителя се възстановяват разходи в размер на 0,30 лв./км., съгласно одобрен отчет по реда на вътрешната процедура. Този ред се предоставя за всички работници и служители на дружеството, за които присъствието в завода е неотложно, без значение от длъжността им и структурното звено, в което работят.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на възстановените на работниците и служителите разходи за пътуване със собствен транспорт – като социални разходи или като получени допълнителни трудови възнаграждения. Има ли възможност дължимият данък да е за сметка на работодателя?
2. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски върху стойността на възстановените разходи за транспорт на работниците и служителите от местоживеенето им до местоработата и обратно?
Предвид изложените обстоятелства, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Относно третирането по ЗКПО:
В конкретния случай следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част ІV от ЗКПО за облагане с данък върху разходите. С разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗКПО, не се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица), от местоживеенето до местоработата и обратно.
Съгласно дефиницията в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От цитирания текст на определението е видно, че когато между работодателя и наетите лица, са налице каквито и да било парични взаимоотношения, не се счита, че социалните придобивки са предоставени в натура, а съгласно представената в запитването фактическа обстановка дружеството възнамерява да предоставя парични средства на наетите лица с цел покриване на техните транспортни разноски.
Предвид цитираните по-горе разпоредби и с оглед изложената фактическа обстановка, се налага изводът, че в конкретния случай тези разходи не биха имали характера на социални разходи, предоставени в натура. По отношение на социалните разходи, които не са предоставени в натура не намира приложение разпоредбата на чл. 210 от ЗКПО, а същите се третират по реда на чл. 205 от с.з. Съгласно чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
В съответствие с чл. 3 от ЗДДФЛ задължението за данък е на физическото лице, придобило дохода, а предприятието – платец на този доход е ангажирано с неговото удържане и внасяне. В случай че данъкът бъде внесен за сметка на дружеството и е отчетен разход, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, която постановява, че не се признават за данъчни цели разходите, несвързани с дейността. Законът не дефинира понятието „разходи несвързани с дейността“, което означава, че то следва да се разбира в общоприетия му смисъл (чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ №883 за прилагане на ЗНА). В категорията на разходите, несвързани с дейността, се включват всякакви разходи, които не са присъщи или иначе казано са чужди (извършват се в чужд интерес) и потенциално не създават доход за данъчно задълженото лице.
Относно третирането по ЗДДФЛ:
На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 от същата разпоредба.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО, се освобождават от облагане по ЗДДФЛ.
Предвид изложеното и това, че възстановените разходи за транспорт от работодателя на наетите служители не могат да бъдат квалифицирани като социален разход по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, то същите не попадат в изключенията на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ и представляват облагаем доход за физическите лица, който подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
При условие, че средствата за транспорт се предоставят от работодателя, независимо дали са или не са за негова сметка, стойността им се включва в облагаемия доход за съответния месец (месецът на възстановяване на разходите) и подлежи на облагане като доход от трудово правоотношение. На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа. Месечната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се изчислява, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ авансовият данък, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частични плащания. Предвид това, задължението за данъка е на физическите лица, които придобиват дохода под формата на възстановен разход за транспорт, а предприятието (работодател) – платец на тези доходи има ангажимент за удържане и внасяне на данъка. Данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на ТД на НАП по място на регистрация на платеца (чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ).
По втори въпрос:
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, работниците и служителите, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ? (чл. 10, ал. 1 от КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (аргумент чл. 6, ал. 3 от КСО).
На основание чл. 6, ал. 12 от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от кодекса в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от КСО.
Важно е да се има предвид, че дължимостта на осигурителните вноски върху социалните разходи не е свързана с данъчното им третиране съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ. Единственото изключение са разпоредбите относно ваучерите за храна, които препращат към ЗКПО.
За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за СБКО следва да са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ. Сумите следва да са индивидуализирани и достъпни за всички служители.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от цитираната наредба са определени доходите и възнагражденията, които не се включват при определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Средствата, които работодателят предоставя на работниците и служителите под формата на разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно, не са сред изрично изброените в разпоредбата.
Предвид гореизложеното, стойността на възстановените разходи за транспорт, изплащани на работниците и служителите, представляват осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху тях се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от кодекса. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване, определен съгласно КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК