Писмо с Изх. №53-04-34; 27.01.2020 г.; КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7

Изх. №53-04-34
27.01.2020 г.

КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-34/15.01.2020 г., относно прилагането на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Осигурявате се като самоосигуряващо се лице във „В“ ООД, където сте съдружник и управител.
„В“ ООД е съдружник в учредено по реда на чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) дружество „Б“ ДЗЗД с ЕИК по БУЛСТАТ …………, на което сте председател (управляващ).
По данни от търговския регистър Вие сте съдружник и управител във „В“ ООД с ЕИК ………… и в още няколко търговски дружества. В регистър БУЛСТАТ сте вписан като земеделски стопанин и като управляващ (председател) на „Б“, дружество по ЗЗД със съдружници „Б.К.“ ООД с ЕИК …….. и „В“ ООД с ЕИК ……..
Съгласно данните от информационната система на НАП, от подадените декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2019 г.) е видно, че се осигурявате чрез „В“ ООД като самоосигуряващо се лице – съдружник в търговско дружество. Упражняване на дейност в това си качество декларирате от 10.05.2010 г. с избран вид на осигуряване „за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“. От 01.01.2011 г. декларирате упражняване на дейност и като земеделски стопанин.
В телефонен разговор е уточнено, че по договора за управление и контрол на „Б“ ДЗЗД не е договорено възнаграждение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се осигурявате в „Б“ ДЗЗД и на какво основание?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Дружество по ЗЗД (ДЗЗД) е неперсонифицирано гражданско дружество, създадено с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност и постигане на обща стопанска цел. Правната същност на този тип неперсонифицирани дружества е уредена в чл. 357 – чл. 364 от ЗЗД.
Гражданските дружества, образувани по този ред, не са търговски дружества. Те подлежат на регистрация в регистър БУЛСТАТ. Тези дружества са осигурители в случаите, в които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица (аргумент чл. 5, ал. 1 от КСО).
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигурявяане за държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?.
Кръгът на лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване е определен в чл. 4 от КСО.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Видно от фактическата обстановка, Вие в качеството си на физическо лице не сте съдружник в „Б“ ДЗЗД, следователно не подлежите на осигуряване като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в „Б“ ДЗЗД.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работещите по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
„Неначислени възнаграждения” на лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с някои от основните приципи, залегнали в Закона за счетоводството (ЗСч). Същите могат да бъдат изплатени или неизплатени.
В случаите, в които с договора за управление, учредителния акт, с решение или по друг начин не е договорено възнаграждение, вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не се дължат.
За лицата, родени след 31.12.1959 г., с изключение на осигуряващите се по чл. 4б от КСО, се дължат осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (аргумент чл. 127, ал. 1 от КСО). Вноските се определят на база доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (основание чл. 157, ал. 6 от кодекса).
Здравното осигуряване на тези лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски се определят и се внасят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
С оглед на гореизложеното, в хипотезата, в която не дължите задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не дължите и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравноосигурителни вноски в качеството си на председател на „Б“ ДЗЗД.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *