Изх. №53-04-513/ 28.08.2018 г.
ЗДДС- чл.40
ЗДДС- чл.47
ЗДДС- чл.68
В дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-513/26.07.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, а само са цитирани текстове на различни законови разпоредби.
Поставен е следният въпрос:
Правилно ли е да се приспада данъчен кредит съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки ”Живот” и Застраховка „Заболяване” в размер до 60,00 лв. месечно за всяко наето лице, тьй като този тип застраховка се признава за социален разход в полза на работника както в Кодекса на труда, така и в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
Предвид липсата на фактическа обстановка, във връзка с поставения въпрос изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 40, т. 3 от ЗДДС освободена доставка е задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това. Такъв специален закон по смисъла на посочената разпоредба от ЗДДС е Кодексът за социално осигуряване (КСО), който в част втора, дял III и IV урежда „допълнителното доброволно осигуряване“.
Допълнителното доброволно осигуряване се осъществява от фондове за допълнително доброволно осигуряване на базата договори с осигурените лица. С договора са регламентирани предмета и обхвата на осигуряването, размера на осигурителната вноска; условията, реда и начина за плащане на осигурителната вноска; правата и задълженията на страните по договора. Вноските са парични и могат да бъдат месечни, за друг период или еднократни.
Нормативната уредба на „доброволното здравно осигуряване“ е в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 82 от ЗЗО доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от Кодекса за застраховането (КЗ). По силата на този договор „застрахователят се задължава да поеме рискове, произтичащи от заболяване или злополука, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, срещу получаване на застрахователна премия.” Дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А” на приложение № 1 към КЗ (чл. 83, ал. 1 от ЗЗО) – това са застраховките „злополука” и „заболяване”.
Съгласно чл. 47 от ЗДДС, освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на КЗ от:
1. застрахователи и презастрахователи;
2. застрахователни брокери и застрахователни агенти.
За освободените доставки не се начислява ДДС (чл.86 ал.3 от ЗДДС).
Нормативното определение на понятието „данъчен кредит“ се съдържа в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за:
* получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, или
* извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка, или
* осъществен от него внос, или
* изискуемия от него данък, като лице платец на данъка.
Правото на приспадане на данъчен кредит за направените покупки е обвързано с конкретни условия, съдържащи се в разпоредбите на глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС, а именно:
1. Доставчикът и получателят да са регистрирани по ЗДДС лица.
2. Получената стока или услуга да е предмет на облагаема доставка (чл. 68 от ЗДДС). Като облагаема доставка, по силата на чл. 12 ЗДДС, се определя всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице, която е с място на изпълнение на територията на страната и не е сред изрично посочените като освободени в глава четвърта от ЗДДС.
3. Получената стока или услуга да се използва за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки (чл. 69, ал. 1 от ЗДДС);
4. Получателят по доставката да притежава данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред. Съгласно чл. 71 от ЗДДС регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, когато разполага за всяка облагаема доставка с данъчен документ (фактура, дебитно или кредитно известие) или друг документ, предвиден от закона.
Тълкуването на горепосочените материално-правни разпоредби налага извода, че за освободени доставки, каквито са дейностите по доброволно допълнително осигуряване и застраховане данъчен кредит не може да се ползва, тъй като по правило за тях данък не се начислява.
При условие, че има издадени фактури за такива доставки с начислен ДДС, (каквито не са приложени към запитването), следва да имате предвид, че такъв данък се приема за неправомерно начислен и за същия не е налице право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.