Писмо с Изх. №53-04-533; 14.08.2018 г.; Чл. 13, ал. 1 от ЗДДС; Чл. 68 от ЗДДС; Чл. 69 от ЗДДС; чл. 143, ал. 1 от ЗДДС

Изх. №53-04-533
14.08.2018 г.

Чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 68 от ЗДДС
Чл. 69 от ЗДДС
чл. 143, ал. 1 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Основен предмет на дейност на дружеството е търговия с автомобили втора употреба, които се закупуват предимно от Европейския съюз (ЕС). За по-голямата част от закупените автомобили се прилага специалния ред на облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, регламентиран в глава седемнадесета от ЗДДС, като за останалата част автомобили, които са предмет на вътреобщностно придобиване (ВОП) се прилага общия ред за облагане по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Кога възниква правото на приспадане на данъчен креди за закупените автомобили втора употреба, за които се прилага по общия ред на облагане?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно изложената фактическа обстановка, автомобилите втора употреба, за които се прилага общият ред на облагане се придобиват от дружеството по реда на чл.13, ал.1 от ЗДДС, т.е. като предмет на ВОП. В този случай за покупката на автомобилите втора употреба, съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът е изискумем от получателя – българското дружество и за същото възниква задължение за самоначисляване на ДДС с издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Тъй като закупените автомобили са предмет на облагаемо ВОП, специалният ред за облагане на маржа на цената, уреден в глава седемнадесета от закона е неприложим. В този случай, се прилага общият ред на закона за облагане на същите. Това важи както по отношение на продажбата, така и по отношение на упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от страна на дружеството, което е регламентирано в глава седма от ЗДДС.
За дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за закупените автомобили предмет на ВОП, по общите правила на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС при условията на чл. 71 от закона, доколкото те ще се използват за извършване на последващи облагаеми доставки.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, дружеството може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
Следва да се има предвид нормата на чл. 73а от ЗДДС, съгласно която при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл.71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В този случай правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС не следва да се прилага по отношение на недобросъвестни лица, при които неправилното или късно деклариране, съответно пропуските в документирането или относно притежаваните от лицето документи, се дължи не на грешка или пропуск, а на опит да се скрие определена стопанска операция, тоест когато е налице явен опит за злоупотреба.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *