Писмо с Изх. №53-04-583; 22.07.2019 г.

Изх. №53-04-583
22.07.2019 г.

чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
чл. 112, ал. 1 от ЗДДС
чл. 117, ал. 2 от ЗДДС
чл. 124, ал. 2 от ЗДДС
чл. 124, ал. 4 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството е посредник в сделка, по която получател на стока е италианско дружество с валиден ДДС номер. Стоката се закупува от българското дружество и се транспортира от Сан Марино (трета страна), минава през Словения (територия на държава членка) и пристига в Италия (територия на държава членка), където получател е италианското дружество. Стоката се транспортира от Сан Марино с фактура към българското дружество и транспортен документ от Сан Марино до Словения, като първоначално стоката пристига на словенска граница, където се издава митническа декларация, по която получател е българското дружество.
Българското дружество получава проформа фактура от словенско дружество (спедитор), по която заплаща стойността на ДДС под формата на депозит. Стоката се транспортира към крайния получател от Италия с фактура, издадена от българското дружество и международна товарителница (ЧМР) до Италия. След отразяване на издадената от българското дружество фактура от италианското дружество в неговите ДДС декларации, словенското дружество (спедитор) ще възстанови платения депозит на българското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставени следният въпрос:
Как българското дружество, което е регистрирано по ЗДДС, следва да отрази покупката и продажбата на описаната в запитването стока в своите отчетни регистри по ЗДДС (дневник за покупките и дневник за продажбите)?
Предвид неизяснената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Във връзка с поставения въпрос и неясната фактическа обстановка, следва да се определи данъчното третиране на доставките /покупката и продажбата/ на стоките, които осъществява дружеството, като следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Съгласно тези разпоредби, ако при прехвърляне на собствеността върху стоката, тя се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставка ще е там, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността й, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й.
Доколкото съгласно изложената фактическа обстановка, българското дружество закупува стоки от дружество-доставчик от трета страна и ги продава на друго дружество-клиент установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на Италия и стоката не влиза на територията на България, а се транспортира от третата страна до Италия, като навлиза на територията на Европейския съюз (ЕС), през Словения, за което се издава митническа декларация на името на българското дружество, и доколкото не са ясни условията на доставките, би могъл да се направи изводът, че дружеството ще придобие и прехвърли собствеността на стоката извън територията на страната.
В случай, че дружеството придобива собствеността на стоката на територията на Словения, а спедиторът осъществява само митническите формалности по вноса от името и за сметка на българското дружество, същото следва да се запознае със законодателството на тази държава, тъй като е възможно да възникнат определени задължения, включително и регистрация за целите на ДДС в тази държава. Също така българското дружество следва да се запознае и под какъв митнически режим е оформена стоката при влизането и на територията на ЕС, доколкото в запитването е описано, че ДДС се плаща под формата на депозит и след декларирането на стоката се възстановява от дружеството спедитор, тъй като също е възможно за дружеството да възникнат задължения по ДДС.
Отразяване на покупката в дневника за покупките по ЗДДС:
В случай, че българското дружество ще придобие собствеността на стоката извън територията на страната и ще бъде внесена на територията на ЕС (в случая Словения) от негово име и ще бъде транспортирана и доставена директно на италианско дружество, за българското дружеството не възниква задължение за начисляване данък в качеството му на получател съгласно българското законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи /фактура, известие и протокол/, определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави. В този случай, дружество няма задължение да отразява фактурата, получена от доставчик от Сан Марино за закупените от него стоки в дневника за покупките.
Ако все пак лицето отрази фактурата в дневника за покупки, то същата следва да бъде отразена в колона 9 – „ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък”.
Отразяване на продажбата в дневника за продажбите по ЗДДС:
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол.
В случай, че мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която българското дружество осъществява към италианското дружество е извън територията на страната и стоката не се транспортира до територията на България, за българското дружество не възниква задължение за начисляване на данък, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Фактурата следва да бъде отразена в дневника за продажби, като се попълни общата информация по доставката в колони от 1 до 8, както и колона 23- данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС.
За осъществените продажби, освен фактура, дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.

5/5

Вашият коментар