Изх. №53-04-727
19.07. 2019 г.
чл. 124, 125, 87 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-727/03.07.2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С Решение от 31.01.2019 г., допълнено с Решение от 14.02.2019 г. на …. общински съвет ЕООД с едноличен собственик на капитала ….. община се преобразува по смисъла на чл. 264 от Търговския закон (ТЗ), чрез промяна на правната форма и при условията на универсално правоприемство в ЕАД. Преобразуването е вписано на 11.04.2019 г. в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията.
За периода 01.04. – 11.04.2019 г. от ЕООД е подадена справка-декларация за ДДС (СД) с резултат данък за внасяне – 170 000 единици.
За периода 11.04. – 30.04.2019 г. от ЕАД е подадена СД по ЗДДС с резултат ДДС за възстановяване – 150 000 единици.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Следва ли резултата по ЗДДС за месец Април да е сумирания резултат от подадените СД по ЗДДС от двете дружества или поотделно за всяко дружество?
2. Следва ли задълженията по ЗДДС на преобразуващото се и новоучреденото дружество да бъдат отразени в две различни Данъчно- осигурителни сметки?
3. Следва ли двата резултата по ЗДДС за месец Април на двете дружества, да се разглеждат отделно за целите на процедурите по прихващане, приспадане и възстановяване по ЗДДС:
* следва ли задължението на ЕООД по СД за периода 01.04. – 11.04.2019 г. да бъде внесено до 15.05.2019 г.;
* възниква ли процедура по приспадане за резултата ДДС за възстановяване за периода 11.04. – 30.04.2019 г.?
1. Освен подадените СД по ЗДДС, необходимо ли е подаването на други документи за нуждите на ЗДДС?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация (СД), съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона. Справките декларации и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 от с.з.).
По силата на чл. 87, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на всяко регистрирано лице се открива данъчно – осигурителна сметка, в която се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
3. размерът на вноските за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“, лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.
След като се извърши прекратяване на регистрацията данъчно – осигурителната сметка продължава да се води и се приключва след погасяването на всички задължения (чл. 87, ал. 4 от ДОПК).
Спецификата в конкретната фактическа обстановка е, че формално са налице две различни данъчно задължени лица, съответно различни данъчно – осигурителни сметки, но по силата но на чл. 264з, ал. 1 и 2 от ТЗ новоучреденото дружество ЕАД е универсален правоприемник на всички права и задължения на преобразуващото се дружество ЕООД, включително и на всички права и задължения по ЗДДС, по силата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация (СД), съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона. Справките декларации и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 от с.з.).
Тъй като, преобразуващото се дружество ЕООД се дерегистрира по силата на чл. 107, т. 4, б. „а“ от ЗДДС, последния данъчен период на това дружество е от 01.04 2019 г. до 11.04.2019 г. съгласно чл. 87, ал. 4 от ЗДДС. На основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е налице задължение за подаване на СД по ЗДДС за този данъчен период.
Правоприемникът ЕАД се регистрира на основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС. За дата на регистрация по ЗДДС се приема датата на вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 от с.з., в случая 11.04.2019 г. На основание чл. 125, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 3 от ЗДДС ЕАД подава СД за първия данъчен период по смисъла на чл. 87, ал. 3 от ЗДДС – от 11.04 2019 г. до 30.04.2019 г.
По трети и четвърти въпрос:
Съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2019 г.) когато за последния данъчен период е налице резултат за периода – данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.
В случая срокът за внасяне на данъка за последния данъчен период на ЕООД е до 01.07.2019 г., включително, тъй като 30.06.2019 г. е неприсъствен ден. За данъка за възстановяване за първия данъчен период на ЕАД е приложим реда за прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване уреден в чл. 92 от ЗДДС.
В ЗДДС и Правилника за неговото прилагане (ППЗДДС) няма изисквания за подаване на други документи в конкретната фактическа ситуация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.