Изх. №53-04-735
06.10.2020 г.
чл. 10, ал. 1 от ЗДДС
чл. 95, ал. 1 от ЗДДС
чл. 106, ал. 1 от ЗДДС
чл. 107 от ЗДДС
чл. 110, ал. 2 от ЗДДС
чл. 111, ал. 1 от ЗДДС
чл. 132, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Х С.Р.Л. (наричано по-долу Преобразуващо се дружество) е чуждестранно юридическо лице, вписано в Бюро търговски регистър към Съдебна палата ……. под №…………../……/2010, със седалище и адрес на управление в Румъния, гр…………….. Лицето е регистрирано за целите на ДДС в Румъния с VAT номер RO……………..
Чуждестранното лице е част от групата У и е регистрирано за целите на ЗДДС в България с VAT номер BG…………….., под който извършва доставки с място на изпълнение на територията на България, а също така разполага и със склад на територията на страната. Дружество е регистрирано по ЗДДС със служебен номер, издаден от НАП.
Към настоящия момент, ръководството на дружеството обмисля вливане на чуждестранното лице в друго дружество от групата У (наричано по-долу Приемащо дружество). Очаквана крайна дата на вливането е 31.12.2020 г. Приемащото дружество ще продължи да осъществява дейността на преобразуващото се дружество на територията на страната, включително ще продължи да използва и склада разположен на територията на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Преобразуващото се дружество, следва ли да извърши действия по дерегистрация за целите на ЗДДС в България?
2. Приемащото дружество, ще получи ли автоматично българският ДДС номер за целите на ЗДДС на погълнатото дружество?
3. Приемащото дружество, следва ли да се регистрира предварително за целите на ЗДДС – т.е. преди датата, на която се очаква процедурата по вливане да приключи?
4. Предвид отговорите на втори и трети въпрос, какви конкретни действия следва да извърши преобразуващото се дружество, за да спази ЗДДС – достатъчно ле би било уведомяване на НАП за предстоящото вливане или следва ли да се извършат други действия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и четвърти въпрос:
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба регистрацията се прекратява:
1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация – задължителна или по избор;
2. по инициатива на органа по приходите, когато:
а) е установил основание за задължителна дерегистрация;
б) е налице обстоятелство по чл. 176.
В чл. 107 от ЗДДС са описани основанията за задължителна дерегистрация.
Съгласно чл. 107, т. 4, буква ”а” от ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е прекратяване на юридическо лице – търговец:
аа) без ликвидация;
бб) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът (ликвидаторите) отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията;
Съгласно изложеното в запитването се обмисля преобразуващото дружество да се влее в друго чуждестранно лице, от което може да се предположи (тъй като преобразуването няма да бъде осъществено по реда на Търговския закон ТЗ), че в резултат на преобразуването същото ще прекрати своята търговска и икономическа дейност, и всички права, задължения и фактически отношения ще преминат на приемащото дружество. Тъй като чуждестранното лице (преобразуващо се дружество) е регистрирано за целите на ЗДДС, за същото ще възникне задължително основание за прекратяване на неговата регистрация на основание чл. 107, т. 4, буква „а“, подточка „аа“ от ЗДДС.
По силата на чл. 109, ал. 1 от ЗДДС в случаите по чл. 107, т. 3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. От изложената норма е видно, че не е предвидено юридическите лица – търговци, които се прекратяват без ликвидация да подават заявление за дерегистрация. В този случай приложение намира нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, т.е. регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗДДС, актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107, в случая това ще е датата на постановяването на прекратяване на лицето, вследствие на вливане в друго дружество.
Тъй като преобразуващото се дружество е регистрирано по ЗДДС със служебен номер, издаден от НАП и няма данни същото да е вписано в регистър БУЛСТАТ, както и обстоятелството, че преобразуването няма да се осъществи по българското законодателство ще е необходимо, лицето да подаде в компетентната Териториална дирекция на НАП заявление (свободен текст), с което да се удостоверят релевантните обстоятелства за прекратяване чрез вливане, за да може да се пристъпи към процедура за дерегистрация на чуждестранното лице по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация. В този случай, към заявлението не е необходимо да се подават документите упоменати в чл. 77, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
По втори въпрос:
В ЗДДС и ППЗДДС не са предвидени случай за автоматично получаване на ДДС номер за целите на ЗДДС. Процедурата за регистрация по ЗДДС е регламентирана в чл.101 от закона, а необходимите документи във връзка с регистрацията са посочени в чл. 74 от ППЗДДС. Съгласно чл. 101, ал. 1 от ЗДДС регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или на основание чл. 100, ал. 5 заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.
По трети въпрос:
По смисъла на чл. 95, ал. 1 на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, а съгласно ал. 2 на същата правна норма на регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.
Тъй като от изложеното в запитването е уточнено, че приемащото дружество ще продължи да осъществява дейността на преобразуващото се дружество на територията на страната, включително ще продължи да използва и склада разположен на територията на България, за същото ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС.
По силата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС на задължителна регистрация подлежи лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗДДС не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:
1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от ТЗ;
2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от ТЗ;
3. извършване на непарична вноска в търговско дружество;
4. преобразуване на бюджетни организации, държавни или общински предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са универсални правоприемници на преобразуваните;
5. предоставяне за ползване на имоти от държавата и общините на заявителите за нуждите на частни детски градини и училища по Закона за предучилищното и училищното образование и последващото им преминаване към държавата и общините от заявителите при закриване на детските градини и училищата.
От изложеното и съгласно описаната фактическата обстановка, независимо че преобразуването (вливането) няма да се осъществи по реда на глава шестнадесета от ТЗ, считам че по аналогия на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗДДС, за приемащото дружество ще възникне задължение за регистрация на това основание. Това законово задължение гарантира осъществяването на принципа на неутралност на данъка, който би бил нарушен, ако за приемащото дружество не би възникнало задължение за регистрация в тези случаи. Също така в този случай няма да е приложима разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, тъй като приложение следва да намери изключението предвидено в чл. 111, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Няма пречка преди да се осъществи вливането, чуждестранното лице (приемащото дружество) да се регистрира доброволно за целите на ЗДДС – т.е. преди датата, на която се очаква процедурата по вливане да приключи. Като в този случай основанието за регистрация може да бъде чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. В случай, че след като чуждестранното лице се регистрира по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, процедурата по вливане приключи, за същото няма да възникне задължение за подаване на заявление за регистрация на друго основание.