Изх. №53-22-1911
05.11.2019 г.
чл. 6 от ЗДДФЛ
чл. 7 от ЗДДФЛ
чл. 8, ал. 6, т. 4 от ЗДДФЛ
чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗДДФЛ
чл. 37 ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ
чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ
чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ
Притежавате парични средства в британска компания за международни онлайн разплащания „Скрил“. Индивидуалните потребители имат възможност да си откриват електронни портфейли. Искате да прехвърлите собствени средства от сметка в сметка, като направите паричен превод към Ваша банкова сметка, открита в България. Посочвате, че притежавате български паспорт и лична карта, но не живеете в България.
Дължите ли данък във връзка тегленето на парични средства от българска банкова сметка?
Съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са местните и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. По силата на чл. 6 и 7 от същия закон местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – за придобити доходи от източници в България.
Доходите от източник в България са изброени изчерпателно в чл. 8 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 4 от ЗДДФЛ доходите от лихви, които са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, са доход от източник в България. Доколкото в запитването посочвате, че не живеете в България, то може да се допусне, че Вие сте чуждестранно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ. Следователно в хипотеза, при която само прехвърляте собствени средства между ваши сметки, то доходът, който бихте получили ще бъде от начислени лихви по открити банкови сметки в българска търговска банка. В случай че за данъчни цели към момента на начисляването, Вие сте чуждестранно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, то, на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ лихвите от източник в България, в т.ч. лихвите, съдържащи се във вноските по лизинг, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от същия закон. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените лихви. В съответствие с чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени лихви в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец (чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗДДФЛ декларацията се подава само по електронен път и в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежат на внасяне дължимите данъци. Като получател само на такъв доход, Вие нямате задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 5 от с. з. доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък по реда на чл. 37, не се декларират в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По силата на чл. 37, ал. 3 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък лихвите, освободени от облагане по чл. 13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство. Лихвите, начислени и изплатени по открити в страната банкови сметки, не попадат в обхвата на чл. 13 от закона.
В случай че придобиете качество на местно физическо лице за целите на ЗДДФЛ, то доходите от лихви по банкови сметки, открити в България, ще се облагат с окончателен данък на основание чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2015 г. данъкът се определя върху брутната сума на придобитите доходи от лихви по банкови сметки. В съответствие с чл. 46, ал. 4 и чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 8 на сто и се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода. Обект на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ са доходите от лихви по всички видове банкови сметки, в т.ч. и по разплащателните сметки, посочени в чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Търговските банки декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец (чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗДДФЛ декларацията се подава по електронен път и в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежат на внасяне дължимите данъци. Като получател само на такъв доход, Вие нямате задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от с. з. доходи, облагаеми с окончателен данък по реда на чл. 38, не се декларират в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Иначе казано, по отношение облагането на физическо лице, което е местно лице за една от двете държави, разпоредбите на ЗДДФЛ се прилагат дотолкова, доколкото не противоречат на съответната Спогодба. При наличие на противоречие разпоредбите на Спогодбата се прилагат с приоритет пред тези на ЗДДФЛ. Раздел ІІІ „Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица“, съответно членове от 135 до 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регламентира действията, които следва да се извършат от данъчно задължените лица, когато имат основание да поискат прилагането на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. На основание разпоредбата на чл. 135 от ДОПК процедурата по прилагане на данъчни облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезли в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), се прилага при удостоверяване на основанията по съответен ред пред платеца на дохода, т.е. доказани са изискванията на чл. 136 от кодекса.
Относно процедурата за теглене на пари от българска банка следва да имате предвид, че Национална агенция за приходите не е компетентна да изразява становище, тъй като въпросът не е свързан с данъчните и осигурителните Ви задължения. Отговор на този въпрос бихте могли да получите от съответната банка, в която е открита Вашата банкова сметка.