Изх. №94-00-19
17.03.2021 г.
ЗДДС – чл. 12
ЗДДС – чл. 21, ал. 1 и ал. 2
ЗДДС – чл. 86, ал. 3
ЗДДС – чл. 125, ал. 2
Прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество със седалище и адрес на управление на територията на страната, извършва услуги (поддържане на интернет сайт) на клиент, установен във Великобритания, който също има регистрация за целите на ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да бъдат декларирани в справката декларация и отчетните регистри по ЗДДС извършените доставки на услуги към клиента от Великобритания?
2. Във фактурата, издадена на клиента от Великобритания какво основание за неначисляване на данъка следва да бъде вписано?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Видно от определението, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания“.
На 31.12.2020 г. изтече преходният период за оттегляне на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз (ЕС) и те се превърнаха в трета страна, поради което, считано от 01.01.2021 г. разпоредбите на правото на Съюза в областта на ДДС вече не се прилагат по отношение на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. В тази връзка в ЗДДС е създадена Глава двадесет и първа „а“ – Специални разпоредби във връзка с данък върху добавената стойност по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. По силата на чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС, попадащ в обхвата на посочената глава, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е трета страна считано от 01.01.2021 г. По отношение на данъчното третиране на доставките, имащи за предмет услуги, независимо дали се доставят на лице установено във Великобритания или в Северна Ирландия се прилагат правилата, относими за лица от трети страни.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Разпоредбите не са променени във връзка с оттеглянето на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и няма промяна в правилата по отношение на данъчното третиране на доставките на услуги, попадащи в тези две разпоредби. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга ( дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
По смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От така разписаните разпоредби е видно, че за определяне мястото на изпълнение на дадена услуга е без значение в коя държава е установен получателят – трета страна или ЕС, т.е. разпоредбите не се разграничават от това дали получателят е установен в трета страна или ЕС. Правилата за определяне на мястото на изпълнение са идентични за лицата, установени в трети страни или ЕС. От значение при определянето на мястото на изпълнение на дадена услуга, по общите правила на закона са следните:
– качеството на лицето – дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице;
– от и на какъв постоянен обект се предоставят услугите – ако лицата разполагат с такъв, който се намира на място, различно от мястото на тяхната установеност;
– постоянният адрес или обичайното пребиваване на лицата – ако лицата нямат място на установяване на независима икономическа дейност;
– видът на доставката – същата следва да не попада в изключенията предвидени в чл. 21, ал. 4 – 6 от ЗДДС.
Тъй като считано от 01.01.2021 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е трета страна, определянето на статута на лицата, установени в тази държава, следва да е по правилата за лица, установени извън Общността, а за доказателствата с които е необходимо да разполага доставчика на услуги, следва да се има предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011 г.). Също така след 31.12.2020 г., датата на изтичането на преходния период по чл. 126 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, идентификационните номера по ДДС на търговците от Обединеното Кралство, започващи с префикс “GB”, няма да са валидни за целите на вътреобщностната търговия и няма да бъде възможно извършване на проверка за тяхната валидност чрез сайта на Европейската комисия за проверка на номер по ДДС: https://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/?locale=bg
Съгласно изложеното в запитването, българско дружество извършва доставки на услуги по поддържане на интернет сайт на получател установен на територията на Обединено кралство Великобритания, който е регистриран за целите на ДДС, т.е. получателят по доставката може да се счете за данъчно задължено лице. В случая за извършваните доставки на услуги след оттеглянето на Обединено кралство Великобритания, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, доколкото извършваната доставка не попада в изключенията разписани в чл. 21, ал. 4 – 6 от ЗДДС. Доставката е с място на изпълнение извън територията на страната (считано от 01.01.2021 г. на територията на трета страна) и не е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. По силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС при доставка с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък и във фактурата издадена по чл. 113 от ЗДДС не се посочва данък, като основанието за това е „чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”. Доставките задължително следва да бъдат отразени от задълженото лице в колона 23 от дневника за продажбите по ЗДДС, съответно в клетка 18 на справката декларация по ЗДДС – „ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава“.
Тъй като считано от 01.01.2021 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия се считат за трета страна, за извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС към получатели, установени в тези страни, регистрираните по ЗДДС лица (за реализирани доставки, считано то тази дата), нямат задължения да подават VIES декларация, т.к. както бе споменато, мястото на изпълнение ще е на територията на трета страна, а съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС декларацията се подава за услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Следва да се има предвид, че ако предоставяните от дружеството услуги са предназначени за постоянен обект, по смисъла на чл. 11, т. 1 от Регламент №282/2011, то мястото на изпълнение се определя съобразно местоположението на обекта.