Изх. №23-29-37/ 20.04.2018 г.
ЗДДС- чл.13, ал.6
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-29-37/2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„В” ООД поръчва стоки от доставчик в Сингапур. Стоките, придружени с invoice (фaктypa) от Сингапур, пристигат в Австрия.
Чрез упълномощен представител в Австрия, стоките се декларират пред митническите власти под режим 4200, след което се транспортират от Австрия до България.
„В” ООД няма регистрация по ДДС в Австрия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Правилно ли е приложен от дружеството режимът на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 13 от ЗДДС за посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване на стоки (ВОП). Според ал. 3 за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
На основание чл. 13, ал. 6 от закона, когато лицето не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето, се прилага чл. 13, ал. 3 от закона т.е. приложение намира регламентираният за ВОП данъчен режим.
Цитираната разпоредба урежда специфични случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателството на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчно задълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са изпълнени кумулативно следните условия:
– стоките да са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
– лицето, получател на стоките на територията на страната, да не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е осъществен вносът;
– лицето да изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
– транспортът да е от или за сметка на лицето;
В тази хипотеза лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът и лицето-придобиващ по чл. 13, ал. 6 е едно и също лице.
За регистрираното по ЗДДС лице възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП с издаване на протокол по чл. 117 от закона, който се отразява в дневника за продажби за съответния данъчен период.
В ЗДДС и Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документи за доказване на ВОП на стоки, с оглед на което удостоверяването на обстоятелствата по чл. 13, ал. 6 следва да става с документ за осъществен от името на регистрираното лице или за негова сметка внос на стоки на територията на друга държава членка, транспортен документ, както и с други относими към придобиването документи.
Видно от допълнително представения митнически документ за оформения внос, за изпращач е посочен доставчикът от Сингапур, а за получател е посочен „В” ООД. Превозът е за сметка на доставчика.
Декларирането на митницата в Австрия е извършено от австрийски митнически представител под „митнически режим 4200“ – едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС, за друга държава членка.
На основание чл. 143, буква „г” от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕС), държавите-членки освобождават от облагане с ДДС вноса на стоки, експедирани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва експедицията или превоза на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по чл. 201 като платец на ДДС, е освободена по чл. 138.
Предвид гореизложеното, при кумулативно изпълнение на горните условия за българското дружество е налице ВОП в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от с.з.
Настоящото становище е изразено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.