Писмо с Изх. Запитване с вх. № М-26-И-514/18.10.2019 г. относно данъчното облагане на доходи за управление ; В Централно управление на НАП е получено писмено запитване с вх. № М-26-И-514/18.10.2

Изх. № М-26-И-514/23.12.2019 г.
ЗКПО, чл. 3, ал. 1;
ЗКПО, чл. 4;
ЗКПО, чл. 12;
ЗКПО, чл. 13;
ЗКПО, чл. 195, ал. 1;
ЗКПО, чл. 195, ал. 4;
ЗКПО, § 1, т. 5 от ДР;
ЗКПО, § 1, т. 9 от ДР;
СИДДО, чл. 6, ал. 1;

ОТНОСНО: Запитване с вх. № М-26-И-514/18.10.2019 г. относно данъчното облагане на доходи за управление

В Централно управление на НАП е получено писмено запитване с вх. № М-26-И-514/18.10.2019 г. В изложената в запитването фактическа обстановка се твърди, че българското дружество БгКо, реализиращо приходи от разработена софтуерна игра, е собственост на шведското дружество ШведКо. Двете дружества, са притежавани от шведско предприятие майка ШведМ. Във връзка с всеобхватното управление на всички дъщерни дружества фирмата майка ШведМ им разпределя извършените разходи за управление по себестойност. Базата за определяне на разходите е относителният дял на всяко дъщерно дружество в общите приходи. Тези разходи за управление са по себестойност с цел нормативното управление на дъщерното предприятие.
Във връзка с така описаната фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се удържа данък при източника върху разходите за управление, фактурирани от ШведМ, към БгКо или може да бъде приложен чл. 195, ал. 4 от ЗКПО?
2. Ако трябва да се удържа данък при източника върху тези доходи, би ли могло да се приложи СИДДО с Швеция и каква би била ставката върху този вид доход?
Във връзка с така изложеното запитване и относимата към него нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище:

По първи въпрос
С данък, удържан при източника, се облагат доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната (чл. 195, ал. 1 от ЗКПО). За да бъде изпълнен фактическият състав на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО съответно е необходимо да бъдат удовлетворени следните три предпоставки:
* доходите да бъдат реализирани от чуждестранно юридическо лице;
* източникът на реализираните доходи да бъде сред изчерпателно изброените в чл. 12 от ЗКПО;
* доходите да не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната.
ШведМ е юридическо лице, което не е учредено съгласно българското законодателство и също така не е Европейско акционерно дружество, учредено съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, нито Европейско кооперативно дружество, учредено съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, чието седалище е в страната и е вписано в български регистър. В този смисъл и съгласно чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗКПО ШведМ е чуждестранно юридическо лице. Като такова то следва да се облага с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Република България (чл. 4, ал. 2 от ЗКПО).
Доходите от източници в Република България са изчерпателно изброени в чл. 12 от ЗКПО. Макар да е посочено, че реализираните доходи са във връзка с „всеобхватно управление“, запитването не съдържа достатъчно информация, въз основа на която видът на доходите да бъде категорично определен. Следва да имате предвид, че правната квалификация на дохода се определя в зависимост от същността/съдържанието на конкретните дейности/услуги, които са били извършени. Така например, в случай че дейностите съставляват услуги от консултантско естество или маркетингови проучвания, те биха представлявали възнаграждения за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО във вр. с чл. 12, ал. 5, т. 4. Възможно е също реализираното от шведското лице възнаграждение да попада сред някои от другите изброени в чл. 12 доходи, а също така и изобщо да не подлежи на облагане с данък при източника.
В допълнение, следва да се отбележи, че не съществува информация в представеното запитване, на основата на която да може да се определи дали ШведМ е формирало място на стопанска дейност в България по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). БгКо е дъщерно дружество на шведското дружество, но това обстоятелство само по себе си не означава, че съставлява негово място на стопанска дейност. Напротив, то притежава самостоятелна правосубектност и в този смисъл не съставлява част от ШведМ. Поради тази причина разпоредбата на чл. 195, ал. 4 е неприложима относно разпределените от ШведМ на българското дружество разходи.

По втори въпрос
Както бе посочено по-горе, предвид липсата на достатъчно информация, доходите за осъществяванe на „всеобхватно управление“, реализирани от ШведМ с платец БгКо, не могат да бъдат безспорно определени по своя характер. В случаите, в които те са изцяло или частично облагаеми с данък при източника, приложение следва да намери Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Швеция, предвид принципа за приоритетно прилагане на разпоредбите на ратифицираните от Република България, обнародвани и влезли в сила международни договори, установен в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 13 от ЗКПО. Правилната правна квалификация на вида на дохода има обаче съществено значение за определянето на приложимите норми от СИДДО с Швеция. При допускането, че реализираните от шведското лице доходи представляват възнаграждения за технически услуги, спрямо тях ще се прилага общото правило на чл. 6, ал. 1 от СИДДО с Швеция. Съгласно това правило печалбите на предприятие на Швеция се облагат с данък само в Швеция, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в България чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в България, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност. Така, тези доходи са освободени от облагане в България по аргумент от чл. 6, ал. 1 от СИДДО с Швеция, доколкото те не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната.
В заключение, ако ШведМ реализира и други по вид доходи с източник от България, то спрямо тях приложение следва да намерят съответните разпоредби от СИДДО с Швеция.

5/5

Вашият коментар