Вх. № М-26-К-538
Дата: 20.08.2020 г.
ЗКПО: чл. 12, ал. 3; чл. 195; чл. 202;
СИДДО с Русия: чл. 13, ал. 4;
ОТНОСНО: Запитване с вх. № М-26-К-538/16.07.2020 г. относно процедурата за прилагане на СИДДО
В Централно управление на НАП, дирекция СИДДО е получено писмено запитване с наш вх. № М-26-К-538/16.07.2020 г. В изложената в запитването фактическа обстановка твърдите, че са стартирани преговори за продажбата на 100% от дяловете от капитала на българско еднолично дружество с ограничена отговорност, собственост на публично акционерно дружество, местно лице на Руската Федерация. Стойността на сделката ще надхвърли 500 000 лв. Считате, че са налице основанията за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Русия.
Във връзка с така описаната фактическа обстановка желаете да получите разяснения за това каква е процедурата по прилагане на СИДДО в България.
Във връзка с така изложеното запитване и относимата към него нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище:
Доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, от разпоредителни сделки с дялове на местни юридически лица представляват доходи от източник в Република България по смисъла на чл. 12, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи (каквито са и дружествените дялове), когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъчната основа за определяне на данъка представлява положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване. Данъчната ставка е в размер на 10 %.
Съгласно чл. 13 от ЗКПО обаче, при наличие на обнародван и влязъл сила международен договор, по който България е страна, се прилага съответният международен договор. Между България и Русия има действаща Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Чл. 13 от същата, озаглавен „Печалби (доходи) от увеличаване стойността на имущество”, урежда облагането на доходите от сделки с дялове на българско дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от цитираната спогодба печалба (доход), представляваща увеличение на стойността, получена от продажбата на каквото и да е друго имущество, включително акции на дружества или облигации, вземания за дълг и други подобни, подлежат на облагане само в тази договаряща държава, на която продавачът е местно лице. Това означава, че СИДДО с Русия предвижда освобождаване на руското дружеството от облагане в България за реализираната печалба от прехвърляне на дружествените дялове от капитала на българското дружество, доколкото са налице изложените в запитването обстоятелства и факти и сделката действително бъде осъществена.
Глава шестнадесета, раздел III от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила СИДДО. В България СИДДО не се прилагат директно, а след удостоверяване на основанията за това. За целта се прилага вече споменатата процедура по прилагане на данъчни облекчения за чуждестранни лица. Необходимо е да са изпълнени определени условия, които руското акционерно дружество трябва да удостовери пред НАП, а именно, че:
1. е местно лице на Русия по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби.
За да се приложи СИДДО, руското дружество или негов пълномощник трябва да подаде искане по образец пред НАП, към което се прилагат доказателства, че са налице основанията за прилагане на спогодбата, а именно:
• удостоверение, че руското дружество е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната година/години, през която/които е реализиран доходът;
• декларация от руското дружество, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност/определена база в България;
• доказателства относно представителната власт на лицето/лицата, подписали горната декларация (извлечение от търговския регистър на Русия или друго подходящо доказателство);
• договор за продажба на дялове, доказателства за цена на придобиване на дяловете, доказателства за получаване на плащането от руското дружество и други документи доказващи размера, основанието за реализиране и вида на дохода;
• пълномощно, при подаване на искането чрез пълномощник, както и доказателства относно представителната власт на лицето/лицата, извършили упълномощаването.
В случаите на извършване на проверка срокът за издаване на становище за прилагане на СИДДО е 60 дни от подаване на искането.
Подаване на искането
Искането за прилагане на СИДДО и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Когато платецът не подлежи на регистрация, искането и приложените към него документи се подават в ТД на НАП София.
Доказване на основанията за прилагане на СИДДО след внасяне на данък
В случай че данъкът е вече внесен, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват в процедура по прихващане или възстановяване. Производството стартира с подаване на искане за прихващане или възстановяване пред НАП. Към искането е необходимо да се приложат посочените по-горе доказателства, които удостоверяват, че са налице основанията за прилагане на спогодбата. Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането, освен ако в същия срок не е възложена ревизия.
Внасяне на данъка
Съгласно чл. 202, ал. 4 във вр. с чл. 202, ал. 2 от ЗКПО за дохода по чл. 12, ал. 3 (от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините) данъкът се внася от получателя на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. Доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.