КСО: чл. 5, ал.1;
Наредба № 5/2002 г.: чл. 5, т. 3, буква „а“;
КТ: чл. 10, ал. 3; чл. 62, ал. 3; §1, т. 1 от ДР на КТ;
ЗРБулстат: чл. 3, ал. 1, т. 4;
ЗНИ: чл. 24, ал. 1 и 2;
ОТНОСНО: Подаване на данни по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, с вх. № ……… от 11.01.2019 г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, на предходно Ваше запитване (вх. № ……../04.05.2018 г.), Вие сте получили отговор от ЦУ на НАП с изх. № ………../08.08.2018 г. Във връзка с получения отговор по разгледания казус, добавяте следната информация:
Търговското представителство изпълнява функциите на осигурител от името на международна компания (компания майка). Това произтича и от факта, че търговското представителство не е нов правен субект, различен от чуждестранното лице (компанията майка). Поставяте следните въпроси:
1. След като търговското представителство е регистрирано като осигурител, има ли задължения за отделна регистрация на компанията майка като осигурител?
2. Подлежат ли на регистрация в Националната агенция за приходите трудови договори с международен елемент, при които страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на другата държава?
3. В случай, че компанията майка няма задължение за отделна регистрация като осигурител в България, какъв код следва да се посочи при декларирането на възнаграждения пред Националната агенция за приходите в съответствие с изискванията на Наредба № Н-8?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и действащата нормативна уредба в областта на осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.
Независимо, че не е нов правен субект, търговското представителство на чуждестранно лице подлежи на регистрация в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда „Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица на основание чл. 5, ал. 1 от Кодеска за социално осигуряване.
С оглед гореизложеното и предвид представената информация в предходното запитване, в което сте уточнили, че трудовите договори с наетите лица са сключени с международната компания (компания майка), а не с представителството, следва че представителството няма качеството на работодател/осигурител за тези лица, поради което няма задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Относно задължението на международната компания (компания майка) като работодател/осигурител на наети лица по трудови правоотношения, уредени по законодателството на друга държава, полагащи труда на територията на Република България изчерпателен отговор е даден в полученото от Вас писмо изх. №………./08.08.2018 г. от ЦУ на НАП.
На основание чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Данните, които се съдържат в уведомлението и редът за неговото изпращане, се регламентират с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 5, т. 3, б. “а” от наредбата в уведомлението за сключения трудов договор се съдържат данни за условията по трудовия договор, включително – основанието за сключването на трудовия договор съгласно Кодекса на труда.
Предвид чл. 10, ал. 3 от Кодекса на труда, когато за трудови правоотношения с международен елемент, страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима.
От изложеното следва, че за международната компания (компания майка), в качеството й на работодател/осигурител на наетите по трудови правоотношения лица, уредени по законодателството на друга държава, не възниква задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.