Погасителната давност във връзка с установените данъчни задължения на …………”ЕООД за периода 01.01.1999г. – 31.12.1999г. и по ЗДДС за периодите от 01.01.1999г. – 31.12.1999г.

Изх. № ………………… ДО
Дата …………………… ……………..
ОТНОСНО:Погасителната давност във връзка с установените данъчни задължения на „…………”ЕООД за периода 01.01.1999г. – 31.12.1999г. и по ЗДДС за периодите от 01.01.1999г. – 31.12.1999г.
В отговор на Ваше запитване с вх. .№ ……. г. по описа на ЦУ на НАП, изразявам следното становище:
1. Определяне на приложимите разпоредби относно погасителната давност на задълженията по ЗКПО и ЗДДС, възникнали за 1999 г.:
Във връзка с отправеното запитване за определяне на процесуалните действия, по представения казус,следва да се извърши преценка относно приложимия закон, както и
относно наличието на основания за спиране и прекъсване на давностните срокове.
Нормите, регламентиращи давността като материално-правен институт, следва да се прилагат към момента, в който се е породило данъчното вземане, като следва да се има предвид началния момент, от който започва да тече погасителната давност, приложимите към момента на възникване на вземането разпоредби – чл.22, ал.2 от ЗДП и чл.140 от ДПК. В конкретния случай, по силата на чл.53, ал.1 от ЗКПО данъчното вземане за данък за общините и данък върху печалбата по ЗКПО за 1999 г. възникват след подаване на годишната декларация по чл.51 от ЗКПО – през 2000 г., а по силата на чл.74 от ЗДДС задълженията за дължимия през отделните данъчни периоди на 1999г. възникват през същата година. Видно от трайно утвърдената съдебна практика, не се разграничава началният момент на погасителната давност при данъците, които имат само годишен характер и данъкът по ЗДДС, който има месечен падеж. ВАС е приел, че по отношение на задълженията по ЗДДС началният момент на погасителната давност по чл.22, ал.2 от ЗДП (отм.), също е 1 януари на следващата година, а не всяко 15-то число на месеца, следващ месеца на подаване данъчната декларация. (В този смисъл е Решение №10228 от 15.11.2002г. на ВАС, Решение №12052 от 28.12.2002г. на ВАС, Решение №4282 от 07.05.2002г. на ВАС).
С оглед на това, считаме, че относно давността за задълженията на дружеството за 1999 г. по ЗКПО ще е приложима разпоредбата на чл.140 от ДПК (отм.), а за задълженията по ЗДДС – тази на чл.22, ал.2 от ЗДП (отм.).
От гореизложеното се налага изводът, че началният момент на срока на погасителната давност на данъчните задължения по ЗКПО за периода от 01.01.1999 г. – 31.12.1999 г. е започнал да тече от 1 януари 2001 г. и е следвало да изтече на 31.12.2005г. Съответно, за задълженията по ЗДДС началният период на давността е започнал да тече на 01.01.2000 г. и е следвало да изтече на 31.12.2004г.
Доколкото от събраната допълнително информация от публичните изпълнители пир ТД на НАП – гр.София се установи, че в хода на ревизионното производство по реда на чл.108, ал.3 от ДПК (отм.) с Постановление № ……. г. на Директора на ТДД – гр.София е наложено предварително обезпечение, считам, че по силата на чл.140, ал.1, т.6 от ДПК (отм.) давността е спряла да тече.
При така описаната фактическа обстановка, считам, че към 20.05.2006г. – датата на установяване на задълженията с РА № ……, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.София, офис „…….”, задълженията по ЗКПО и ЗДДС за 1999 г. не са погасени по давност.
2. Определяне на задълженията по ЗКПО и ЗДДС:
По отношение определяне на задълженията по ЗКПО и ЗДДС – по основание и размер считаме, че описаната в писмото на Дирекция „ОУИ”-София фактическа обстановка не е достатъчно изяснена, поради което се въздържаме от становище.
ЗАМ. -ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ СТОЯН МАРКОВ /

Оценете статията

Вашият коментар