Изх. № 24-30-33
Дата: 28.08.2009 год.
ЗДДФЛ, чл. 19;
ЗДДФЛ, §1, т. 14.
Относно: ползване на данъчно облекчение за застраховки „Живот“ по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Във връзка с признаване на правото на ползване на данъчно облекчение за застраховки „Живот“ по чл. 19 от ЗДДФЛ, органите по приходите срещат трудности свързани с
точното определяне на вида на застраховката в съответствие на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ. Основният проблем е със смесените застраховки “Живот“, при които в някои случаи не може еднозначно да се определи дали в застраховката са включени елементи извън обхвата на посочените в раздел I, т. 1 и 3 от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането /КЗ/, за които не следва да се ползва данъчно облекчение. Този проблем е пореден, най-вече от това, че в голяма част от представените от лицата полици, служебни бележки или удостоверения, издадени от застрахователи, лицензирани съгласно КЗ, са включени елементи от допълнителните застраховки, но не става ясно по безспорен начин дали в тези случаи лицето ползва допълнителна застраховка и съответно дали внася по нея застрахователна сума.
Предвид така възникналия проблем, ЦУ на НАП е изразило официално становище до всички дирекции „ОУИ“ с Изх. № 24-30-33 от 03.06.2009 г. (копие от което прилагам към настоящето писмо) в което е посочено, че в случаите на смесени застраховки „Живот“, в които са включени и рискове по т. 6 от Раздел I на Приложение № 1 от КЗ, следва да има разграничение на застрахователната премия по основната застраховка „Живот“ и на застрахователните премии по допълнителните застраховки, тъй като в тези случаи данъчното облекчение ще се ползва само по отношение на застрахователната премия по основната застраховка „Живот” в съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ. Тежестта за доказване на частта, върху която ще се ползва данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 14 от ДР на същиязакон, е на данъчно задължените лица.
Практиката показва, че в много от случаите в издадените документи от застрахователните дружества съществува такова разграничение. Друга част от застрахователите обаче отказват да го направят и по този начин не се стига до единно прилагане на законовите норми. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от КЗ застрахователите са задължени да предоставят на всеки потребител на застрахователни услуги преди сключването на застрахователен договор по раздел I от приложение № 1 информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която да съдържа покритите и изключените рискове; начина за определяне на премиите, както и размера на премията, който съответства на основното и допълнителното покритие.
Предвид гореизложеното считам, че е необходимо да предприемете съответните действия по отношение на застрахователните дружества с цел правилно прилагане на законовите разпоредби и своевременно предотвратяване на възможни конфликти
между данъчнозадълженителица,желаещида ползват данъчнооблекчениеза застраховане по реда на ЗДДФЛ и органите на приходната администрация.
Приложение: съгласно текста
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘