посочване на данни за съставител на годишен финансов отчет в годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) от самоосигуряващо се лице, едноличен собственик

Изх. № М-26-М-137
Дата:13.02.2018 год.
ЗКПО, чл. 92;
ЗСч., чл. 17, ал. 1.
ОТНОСНО: посочване на данни за съставител на годишен финансов отчет в годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) от самоосигуряващо се лице, едноличен собственик и управител на дружество
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №М-26-М-137/17.11.2017 г. относно посочването на данни за съставител на годишен финансов отчет в годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО от самоосигуряващо се лице, едноличен собственик и управител на дружество.
Поставеният въпрос е свързан с прилагане на счетоводното законодателство, поради което запитването Ви беше изпратено за становище до дирекция „Данъчна политика” при , която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник нае компетентна да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство. Изразено е следното становище:
„Съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) финансовите отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието. Понятието „облигационно правоотношение“ не е дефинирано в закон. Терминът „облигация“ означава, освен ценна книга, и задължение. Същността на облигацията е в това да обвърже някой към нас да даде, да направи или да престира нещо. С други думи, това е правоотношение между две лица (страни), по силата на което, едното, наречено кредитор, има право да иска от другото, наречено длъжник, една престация, т.е. едно действие или бездействие, или един резултат. Източници на облигационното отношение могат да бъдат всякакви юридически факти, допустими от закона. При договорните и извън- договорните източници критерий е определянето на съдържанието на облигационното отношение от волята на страните или поне една от тях. Договорните източници включват всички правни сделки: договорите, едностранните сделки, многостранните сделки, решенията. Източник на облигационно отношение е факт, който е предвиден в хипотезата на правната норма и с осъществяването му настъпват предвидените в диспозицията на правната норма правни последици.
За вписване в търговския регистър на дружества с ограничена отговорност (ООД) се изисква да е назначен управител, без уточнение за вида на правоотношението (чл. 119, ал. 1, т. 12 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание на дружество с ограничена отговорност избира управителя, като съгласно чл. 147, ал. 2 от ТЗ едноличният собственик на капитала приеднолично ООД (ЕООД) взема решение по въпроси, които са от компетентността на общото събрание на съдружниците. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. При учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност едноличният собственик взема решение за управлението и начина на представителство на дружеството. Решението се предоставя за вписване в търговския регистър съгласно изискванията на чл. 119 от ТЗ. Когато това решение е собственикът сам да управлява дружеството, това означава, че той, в качеството си на едноличен собственик на капитала, възлага изпълнението на задължението да управлява и представлява дружеството в качеството си на физическо лице. Съобразно нормата на чл. 147, във връзка с чл. 135 от ТЗ, управителят е един от органите на ООД (ЕООД), който по силата на чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и представлява дружеството. Това правоотношение има облигационен характер, възникнал по силата на решение, с което, на основание чл. 147, във връзка с чл. 141 от ТЗ, на едно лице се възлага и то приема управлението на търговско дружество, т. е. задължава се да извършва действия за сметка на дружеството. Страни по този договор са, от една страна – физическото лице, на което се възлагат управленските функции, и от друга – търговското дружество, за чиято сметка управителят се задължава да упражнява възложените му функции.
От гореизложеното следва, че в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО едноличният собственик на капитала, който е и управител на дружеството, и отговаря на изискванията за съставител по ЗСч, следва да отбележи, че е в облигационно правоотношение с предприятието.“

Оценете статията

Вашият коментар