2_448/01.07.2016
ЗДДС, чл.113 и чл.115
ОТНОСНО: повторно запитване, във връзка с прилагане на ЗДДС, в случай на оспорване от получателя на издадена фактура.
В Дирекция ОДОП Варна е постъпило повторно Ваше писмено запитване, с което молите за отговор на поставените въпроси, при следната фактическата обстановка:
През м.11.2015г. дружеството е извършило две авансови плащания за бъдещи доставки на стоки, за които доставчикът е издал данъчни фактури с начислен ДДС. По тези фактури, в месеца на издаването им дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит.
В запитването посочвате, че дружеството е осъществило търговска дейност с доставчика, за която са издавани фактури с начислен ДДС, без приспадане на авансовите фактури за периода от м.11.2015г. до м.02.2016г. На дружеството-получател е доставена само част от стоката. За неусвоените авансови плащания, доставчикът е издал кредитни известия, поради освобождаване от задължението му да продава останалото количество заявена стока и периодично връща авансово платените суми, като задържа сумата от 13170 лв.
Посочвате също така, че с уведомление сте оспорили последно издадената Ви фактура,която доставчика отказва да анулира. В тази фактура за основание е посочено Протокол от 09.02.2016г., и приспадане на остатъка от предоставения аванс.
Поставяте следните въпроси:
1.Има ли правно основание, съгласно ЗДДС и ДОПК, доставчикът да издаде фактура с вписано основание „Протокол от 09.02.2016г.“ и да приспадне полученото авансово плащане за бъдеща доставка на стока?
2.Задължено ли е в тази ситуация дружеството да отрази фактурата и какви следва да бъдат последващите действия, с оглед спазване на ЗДДС?
3.Какви действия да предприеме дружеството, за да изиска от доставчика да спазва ЗДДС и законодателството на Р.България?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) изразявам следното принципно становище:
Видно от изложеното в запитването, е налице правен спор относно изпълнението на съществуващите между Вас и доставчикът Ви договорни отношения и размера на дължимото възнаграждение, което има за последица липса на съгласие относно съдържанието на издадената от доставчика т.нар. „последна“ фактура.
С оглед липсата на доказателства, необходими за правилна преценка на възникналите и развили се между дружеството и вашия доставчик търговски отношения, конкретно становище на поставените въпроси не можем да изразим, като в случая следва да имате предвид следните законови разпоредби:
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане- не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл.113, ал.4 от закона. По силата на чл.113, ал.6 от ЗДДС всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на фактурата.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл.25, ал.7 от закона, съгласно която когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкъте включенв размера на извършеното плащане.
В случаите на авансово плащане, т.к. данъкът става изискуем преди да е налице доставка, то за да настъпи изискуемост на данъка, следва да е налице достатъчно информация относно бъдещата доставка, а именно съществените елементи от бъдещата доставка на стоките трябва да бъдат точно определени. Следователно, плащания по отношение на стоки, които не са достатъчно ясно конкретизирани, не могат да бъдат обект на облагане с ДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕО, както и становищас изх.№ 91-00-141/08.06.2012г. и Изх. № 24-33-14/10.07.2014г. на Изпълнителния директор на НАП.
При наличието на правен спор между страните по една сделка, следва да се документира безспорната част от нея, с издаването на фактура по реда на ЗДДС. В този случай, ако за лицето получател е налице право на приспадане на данъчен кредит, същото следва да го упражни в срока по чл.72 от ЗДДС.
Ако в резултат от приключил правен спор е постановено съдебно или арбитражно решение или споразумение или чрез друг способ е постигнато съгласие между страните по отношение на възнаграждението по доставката, може да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението или при постигането на съгласието е налице основание за изменение на данъчната основа на доставката, като доставчикът следва да документира същото с издаването на известие по реда на чл.115 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че при данъчен контрол наличието на правен спор следва да се докаже със относимите по случая доказателства, като напр: покани, документация за водене на преговори, протоколи, искови молби, съдебни или арбитражни решения или споразумения, кореспонденция между страните и др. В този смисъл е становище от зам.изпълнителния директор на НАП с изх.№ 20-00-222/16.11.2015г., коетое публикувано и може да намерите на външната страница на НАП, в системата „Въпроси и отговори“.
‘