правото на възстановяване на данъка. Това означава, че ще са приложими съответните правила на българското законодателство и съответно общите способи за събиране на доказателства ще се прилагат и спрям

Изх. № 53-04-234
10.06.2015 г.
ЧЛ. 6, АЛ. 1от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г
Фактическата обстановка, изложена в запитванията е следната:
ГГ ГМБХ, ГЕРМАНИЯ е чуждестранно лице, неустановено в страната, което е подало по реда на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. на министъра на финансите за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9) две искания за възстановяване на ДДС, за периода 03/05-2012 г. В исканията за възстановяване на платен в страната данък, дружеството погрешно е декларирало искане за 20% частично възстановяване на ДДС. Към датата на констатиране на грешката, срокът за подаване на ново заявление, за остатъка от сумата за ДДС вече е бил изтекъл.
Сумите са възстановени с два акта за прихващане или възстановяване (АПВ) от 15.08.2013 г. в поискания частичен размер.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. С какви правни възможности разполага чуждестранното лице за възстановяване на остатъка от ДДС до пълния размер?
2. Обвързан ли е органът по приходите със заявената в искането сума и може ли позовавайки се на служебното начало, ако установи че лицето има право, да му възстанови пълния размер на платения ДДС т.е. да възстанови повече от поисканото в заявлението?
3. Възможно ли е, да се постигне възстановяване на остатъка до пълния размер на платения ДДС чрез подаване на жалба срещу издадените АПВ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Условията и редът за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване са уредени в Наредба № Н-9, като съгласно чл. 4, ал. 1 от същата правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от данъчнозадълженото лице, неустановено в страната чрез подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция по приходите посредством електронен портал създаден в държавата членка по установяване на лицето.
За да възникне право на възстановяване, следва да е налице материално-правната предпоставка стоките и услугите, да се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит, съгласно глава седма от ЗДДС “Данъчен кредит“, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната (чл.3, ал. 2 от Наредба № Н-9).
Според чл. 3, ал. 4 от Наредба № Н-9, ако в държавата членка по установяването си лицето извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такава възможност, то ще има право на частично възстановяване на ДДС. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата в държавата членка по установяването му. В искането за възстановяване лицето, следва да посочи естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете от Приложение № 2 към чл. 4, ал. 5 към Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г., които са общи за всички страни членки. Периодът, за който се извършва възстановяване на данъка, е календарно тримесечие и/или календарна година.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № Н-9 в случай, че след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да коригира посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановена сума, като корекцията се извършва през календарната година, следваща периода на възстановяване чрез подаване на декларация на електронния портал на държавата членка по установяване на лицето, в срок до 30 септември на същата година (чл. 6, ал. 2 от Наредба № Н-9).
В конкретния случай, компетентния орган по приходите възстановява данъка на лицето въз основа на подаденото искане и доколкото приложимия коефициент за правото на частичен данъчен кредит се изчислява по правилата на държавата членка на установяване на лицето, то органът по приходите не е компетентен при определяне на размера му.
Следва да се има предвид, че корекционно искане може да бъде подадено, когато лицето установи, че неправилно е отразило фактури или документи за внос в подадено от него искане. В този случай корекционното искане, може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване, в конкретния случай до 30 декември 2013 г. След изтичането на този срок, правото на лицето да иска възстановяване се преклудира.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-9, компетентният орган по приходите възстановява данъка въз основа на полученото искане, след като по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) установи, че са налице условията на ЗДДС, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) и Наредба № Н-9, относно правото на възстановяване на данъка. Това означава, че ще са приложими съответните правила на българското законодателство и съответно общите способи за събиране на доказателства ще се прилагат и спрямо тези производства.
Съгласно чл.10, ал. 1 от Наредба № Н-9, отказът за възстановяване (изцяло или частично) се обжалва по реда за обжалване на актове за прихващане и възстановяване съгласно чл. 152 и следващите от ДОПК.
В конкретния случай, правен интерес от обжалване ще е налице, когато органа по приходите неправилно е определил подлежащият на възстановяване данък и в резултат е определил сумата в по-малък размер от исканата от лицето или въобще е отказал възстановяване.
Наред с горното, издадените АПВ подлежат на обжалване в 14 дневен срок от връчването им. След изтичането на този срок, дори лицето да има правен интерес, не може да оспорва актовете.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар