прилагане на § 1, т. 34 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Изх. № 24-34-90
Дата:29.09.2014 год.
ДР на ЗКПО, § 1, т. 34
Относно:прилагане на § 1, т. 34 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Във връзка с Ваше писмо под горецитирания номер, постъпило вна(НАП) и заведено с вх. № 24-34-90/23.07.2014 г., Ви уведомявам следното:
Казусът се свежда до прилагането на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО при следната фактическа обстановка:
Ваучери за храна на стойност 2 лева на отработен ден са предоставяни на работниците и служителите на база на реално отработени дни в изпълнение на стачно споразумение, сключено след възникнал трудов спор през 2010 г.
В съществуващата практика насе застъпва тезата, че макар и в основата на отношенията по социално-битово и културно обслужване на работниците да стои трудовото правоотношение, те не са в зависимост от престацията на работната сила. Тяхната цел е да обезпечи сфери от ежедневието на работника вън от трудовото правоотношение, но свързани с него, които засягат пряко и непосредствено живота и бита му през времето, когато престира труда си. В този смисъл придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни, са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване.
Следва да се посочи, че така установената практика на НАП е принципна и не изследва в детайли естеството и реда и начина за предоставяне на различните видове социални придобивки в аспекта на критерия за общодостъпност, въведен с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Във връзка с това на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите в допълнение на така установената практика изразявам следното становище:
При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали за дадена социална придобивка е изпълнено изискването за общодостъпност на същата,е необходимо да се анализира следното:
1.Дали съответната придобивка попада сред посочените в чл. 294 от КТ.
Естеството на социалните придобивки е едновременно изключително разнообразно и строго конкретно във всеки отделен случай с оглед различните социални потребности. Именно заради това законодателят ги е формулирал общо, като принцип, а не ги е изброявал изчерпателно. Поради това и доколкото т. 7 на чл. 294 от КТ дава широка възможност за предоставяне на други (извън посочените в т. 1 – 6 на чл. 294) социални придобивки следва да се установи дали общото събрание на работниците и служителите или работодателят са определили поне сферата, в която ще се предоставя такъв тип социално-битово и културно обслужване. Този въпрос не стои по отношение на ваучерите за храна, защото те са изрично определени като социални разходи, предоставени в натура (чл. 204, т. 2, б. „б“ от ЗКПО).
Именно поради многообразието на видовете социални придобивки е необходима внимателна преценка за изпълнение на критерия за общодостъпност на всеки вид социална придобивка от гледна точка на нейното естество и предназначение.
Например правото за ползване на почивни, спортни или културни бази на предприятието не е логично да се поставя в зависимост от отработените дни, защото то е право по принцип, произтичащо от наличието на трудовото правоотношение. Подобен вид социални придобивки ще изпълняват изискването за общодостъпност, ако всички наети лица могат да се ползват по право от тях. Още повече, такъв тип социални придобивки се ползват именно когато работникът или служителят не е на работа (в отпуск, в извънработно време, в почивни дни), т. е. обвързването на правото на достъп до такива придобивки с отработените за даден период дни,ще е в противоречие с тяхната същност и цел.
Естеството на други видове социални придобивки, например свързани с хранене (столово хранене, купони или ваучери за храна) или с транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, предполага съответният ползвател да се явява на работа, т.е. тези придобивки биха изпълнили своята цел и ако получаването им е съобразено с отработените дни. Същността на тези придобивки предполага ежедневна потребност от тях, но необходимостта те да бъдат осигурявани от работодателя възниква именно когато наетото лице се явява на работа.
2.Анализ на реда и начина, по които са предоставени съответните придобивки – по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Видно е, че § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО обхваща и двете възможности като алтернативни. Следва да се посочи обаче, че ако дадена социална придобивка не изхожда от волята на работниците и служителите, които фактически са нейни бенефициенти, това е по-скоро отклонение от общоприетия и законоустановен с чл. 293 от КТ принцип.Дадената алтернативна възможност в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО не следва да омаловажава ролята на общото събрание на работниците и служителите при избора на вида и начина на предоставяне на дадена социална придобивка, а напротив, когато такава изразена воля е налице, тя трябва да бъде взета предвид за целите на определяне на съответния разход като социален.
В конкретния случай волята на работниците и служителите е изразена посредством постигнато с работодателя стачно споразумение, а не чрез решение на общото събрание на работниците и служителите, но това не променя обстоятелството, че видът и начинът на предоставяне на социалната придобивка е в съответствие с волята на работниците и служителите и работодателят се е съгласил да изпълни техните искания.
Следователно обстоятелството, че самите работници и служители са приели, а работодателят се е съгласил, че ваучерите за храна ще се предоставят на база на реално отработените дни (на стойност 2 лева на отработен ден), е показател за общодостъпност на социалната придобивка – тя се предоставя на всички в еднакъв размер (2 лева) и на еднаква база – реално отработени дни.
Този извод е валиден без оглед на формата, чрез която са изразени волята на работниците и служителите и съгласието на работодателя – решение на общото събрание на работниците и служителите и съгласие от работодателя да осигури средства за изпълнението му, колективен трудов договор, в който страните са постигнали съгласие по отношение на социалните придобивки, стачно споразумение или под друга форма. С оглед допуснатите от ЗКПО алтернативни възможности по отношение на реда и начина на предоставяне на социалните придобивки, същественото по отношение на всички изброени форми е, че изискването на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е изпълнено, доколкото редът и начинът за предоставяне на придобивките са определени или с волеизявление на работниците и служителите или на работодателя, или със съвместно волеизявление на двете страни.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА/

5/5

Вашият коментар