1_ ИТ-00-41/22.04.2020
Чл. 4 от КСО;
Чл. 4 от Наредба № Н-13
ОТНОСНО: Прилагане на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.) във връзка с чл. 120в от Кодекса на труда (КТ)
Във Ваше запитване, постъпило с вх.№ в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е описана следната фактическа обстановка:
Със заповед на управителя (работодателя) на основание чл.120в от КТ и във връзка с обявеното извънредно положение в Р България е преустановена работата в обект (ресторант) от 13.03.2020 г. Работодателят възнамерява да ползва мярката по Постановление № 55 от 24.03.2020 г. Във връзка с посоченото обстоятелство е поставен следния въпрос: В коя колона на декларация обр. № 1 ще следва да се подадат данните за осигурените лица, след като те не са в отпуск, не са с намалено работно време, а в задължителен престой съгласно Заповед № РД—01-139 от 13.03.2020 г., издадена от Министерство на здравеопазването?
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 120в, ал. 1 от КТ (в сила от 13.03.2020 г.) при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. В тази връзка, на основание чл. 267а от същия кодекс за времето на преустановяване на работата работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Работодател, приложил посочените разпоредби на КТ, може да получи суми като компенсации съгласно § 6 от ПЗР на ЗМДВИП. На основание чл. 1, ал. 8 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. в тези случаи работодателят, получил компенсация, изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, определено като за работа при пълно работно време на лицата и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Компенсацията в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. се изплаща за лицата, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
С оглед посочените разпоредби, работникът, на който работното място се намира във въпросния обект, получава пълния месечен размер на трудовото си възнаграждение, въпреки че във връзка с обявеното извънредно положение се намира при условията на преустановена работа и на основание чл. 1, ал. 8 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. осигурителят дължи осигурителни вноски. Видно от посоченото, дължимите осигурителни вноски за месец март се определят върху сбора от:
1. осигурителния доход за периода преди преустановяване на работа на основание чл. 120в, ал. 1 от КТ и
2. осигурителния доход в размер на брутното трудово възнаграждение относимо за останалите дни от месеца (основание чл. 267а от КТ). Възнаграждението, изплатено на основание чл. 267а от КТ е осигурителен доход по смисъла на чл. 6 от КСО, тъй като не е изключено от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски по смисъла на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
В посочената хипотеза, съгласно указанията за попълване на декларация обр. № 1, е необходимо да се има предвид, че полетата на т. 16 (Дни в осигуряване – общо) се попълват по следния начин:
В позиции 1 и 2 се попълва общият брой работни дни в осигуряване (включително и дните за периода 13 – 31 март 2020 г., през които е преустановена работата в обект на предприятието, но работодателят дължи осигурителни вноски върху брутното трудово възнаграждение на основание чл. 1, ал. 8 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г.).
В позиция 3 се попълва законоустановеното работно време за длъжността, което в повечето случаи е 8 часа.
В позиция 4 се попълва дневното договорено работно време в часове, включително и часовете за периода, когато за осигуреното лице е приложена разпоредбата на чл. 120в, ал. 1 от КТ и лицето има право на брутното си трудово възнаграждение.
За лицата, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, в декларация обр. № 6 се попълват дължимите осигурителни вноски и дължимият данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Следователно, осигурителят попълва пълния размер на дължимите осигурителни вноски, включително и частта от вноската, изплатена по реда на Постановление № 55 от 30 март 2020 г. под формата на компенсация.