ОТНОСНО: Прилагане на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.)
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ,,,, с вх. № 20-29-27/08.07.2021 г. се отправят въпроси относно приложението на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
В писмото Ви е изложена следната фактическа обстановка:
Възнамерявате да започнете дейност – превоз на туристи в района на …. пещера, ……., връх ….. и други местности, който са високо планински и с ограничен интернет достъп.
Поставяте следният въпрос:
Възможно ли е за целите на фирмата, да не се ползват касови апарати, а да се издава друг вид документ на клиентите при предлагане на услугата?
В отговор на поставеният от Вас въпрос, съобразявайки действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредбата.
„Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби в/от търговски обект, намиращ се в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположено във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.
Понятията „високопланински“ и „труднодостъпни“ населени места, по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. са дефинирани в § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на тази наредба, както следва:
– „високопланински населени места“ са населени места над 1000 метра надморска височина;
– „труднодостъпни населени места“ са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
Следователно, по аргумент на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г., освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ е лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва продажби в/от търговски обект, разположен над 1000 метра надморска височина;
2. търговския обект е разположен на място с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
3. търговския обект се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души;
4. търговския обект не се намира на територията на курорт.
Видно от официалната интернет страница на Туристическо дружество „….“ учредено през 2002 г. в с. …., общ. …., обл. ……, надморска височина на …….. пещера при входа е 930 метра, а на изход е 937 метра.
Дефиниция на „курорт“ се съдържа в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 14 от 3 август 1987г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, а именно – курорт е курортна местност, в която има и се използват курортни обекти и заведения.
Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици.
В сочената от вас хипотеза търговския обект не се намира в населено място.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Наредба № Н-18/2006г., съгласно която не е задължено регистрирането на извършваните продажби чрез ФУ/ИАСУТД във/от търговски обекти, намиращи се на места с постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса на покритие.
Във всеки конкретен случай постоянната неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие следва да се докаже с писма от всички мобилни оператори, че в района на обектите няма покритие.
Разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006г. регламентира, че при постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл. 3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането в и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие.
Прилагането на разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата е допустимо единствено в обекти, за които е налице постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие.
Важно е да се отбележи, че ако не е налице задължение да ползвате фискално устройство, съответно да издавате фискални касови бележки, на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, следва да издавате документ за извършените продажби в съответните търговски обекти.
По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството / ЗСч/, а именно:
– наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
– предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция
– име и фамилия на съставителя.
– наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
– предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
– име и фамилия на съставителя.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.