Прилагане на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

ОТНОСНО: Прилагане на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи Ваше писмо с вх. № 94-00-184/13.08.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Към настоящия момент сте самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, като извършвате определена работа по възлагане от друго лице, за което получавате възнаграждение. За периода 09.07. -22.07.2019 г. включително (10 работни дни) не сте осъществявал дейност, а сте помагал на съпругата си с грижите за детето, за което сте подал в НОИ удостоверение по образец Приложение № 11 на основание чл.11,ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) и сте получил парично обезщетение при раждане на дете, съгласно чл. 50, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване за 10 работни дни, през които не сте осъществявал стопанска дейност.
Предстои Ви да подадете данни с декларация обр. 1 за месец юли 2019 г. и поставяте следните въпроси:
1. В кое поле на декларация обр. № 1 следва да попълните 10-те работни дни, в които не сте осъществявал стопанска дейност, а сте получил парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО?
2. След като получавате парично обезщетение въз основа на подадено удостоверение по образец Приложение № 11 от НПОПДОО, а не въз основа на издаден болничен лист и сте получил обезщетение за време, през което не сте осъществявал дейност, следва ли да внасяте здравни осигуровки за периода 9.07.-22.07.2019 г. и ако следва, върху какъв осигурителен доход и как следва да се внесат?
3. Следва ли да декларирате полученото обезщетение при раждане на дете в годишната данъчна декларация, която се подава през следващата година?
4. Имате ли някакви други задължения по закон във връзка с полученото парично обезщетение при раждане на дете, например да подавате декларации, удостоверения и други към НАП?

С оглед изложената фактическа обстановка и относнимата правна уредба по осигигурителното законодателство, на въпроси № 1, 2 и 4 отговарям следното:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата регистрирани като упражняващи свободна професия са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).
На основание чл. 6, ал. 9 от КСО тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Разпоредбата на чл. 10 от КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В този смисъл и в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е определено, че задължението за осигуряване на самосигуряващите се лица, в това число и на лицата, упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване. (периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете).
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. (чл.127, ал.1 от КСО).
Самоосигуряващите се лица дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), т.е. авансово върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Съгласно чл. 50, ал. 6 и 8 от КСО (изм. ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, когато отговаря на условията по чл. 48а. Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, когато отговарят на условията по чл. 48а.
Съгласно чл.9, ал. 2, т. 5 от КСО (изм. ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
На основание чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Здравноосигурителните вноски за лицата, когато са във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се дължат съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. За самоосигуряващите се лица осигурителните вноски са в размер 4,8 на сто, и се внасят за тяхна сметка до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година.
В изложената фактическа обстановка посочвате, че не сте упражнявал трудова дейност през периода, през който сте получавал парично обезщетение при раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО. За тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Ако не е упражнявана трудова дейност, същите се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски за фондовете на ДОО (арг. на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО и чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ), а здравноосигурителните вноски се дължат съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за:
1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (Декларация образец № 1);
2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по ЗДДФЛ. (Декларация образец № 6)
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на НАП. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година (чл. 3, ал. 3, т. 2, буква „а“ от Наредба № Н-8/2005 г.).
Съгласно гореизложеното и в съответствие с указанията за попълване на декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице”, следва да попълните следното:
В т. 16 „Дни в осигуряване общо“ в позиции 1 и 2 се попълва в две позиции общият брой работни дни в осигуряване – 23 работни дни за месец юли. В позиции 3 и 4 самоосигуряващите се лица попълват 0.
В 16.1. „Отработени и други дни с осигурителни вноски“ – попълват се в две позиции дните с осигурителни вноски. Такива са: отработените дни в осигуряване, дните в платен отпуск, дните, за които е упражнявана дейност, която е основание за осигуряване, и всички дни с осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
В запитването сте посочил, че сте упражнявал трудова дейност през целия месец юли, с изключение на 10 работни дни, през които сте получавал обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО, следователно в тази точка следва да се попълнят 13 отработени дни.
В т. 16.2. „Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по чл. 53в от Кодекса за социално осигуряване“ – в две позиции се попълват дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството, бременност и раждане, трудова злополука, професионална болест, санаторно-курортно лечение, карантина, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и при настаняване на дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето с право на обезщетение. Следователно в тази точка следва да се попълнят 10 работни дни.
Не следва да попълвате т. 16.3., 16.4. и 16.5.
В т. 17. „Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване“ – попълва се осигурителният доход, определен по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване за лицата във временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда. Попълва се и за самоосигуряващи се лица от Кодекса за социално осигуряване, които ползват аналогични права.
В случая следва да се попълни минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който за 2019 г. е 560 лв., определен пропорционално за 10 дни, през които сте получавал обезщетение при раждане, върху който се дължи здравноосигурителна вноска по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО в размер на 4,8 на сто.
В т. 18 „Върху сумата в т. 17“ – се попълва размерът на здравноосигурителната вноска за сметка на осигуряващия съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година – 4,8 на сто.
В т.21 „Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл.40, ал.5 от КСО” – следва да се попълни доходът съгласно чл.6, ал.2 от КСО, но изчислен пропорционално на отработените от Вас дни за месеца, които са 13.
В т. 22.1. „Върху сумата в т. 21“ – се попълва размерът на здравноосигурителната вноска за сметка на осигуряващия и/или за сметка на осигуреното лице съгласно закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, когато е попълнена т. 21. Следователно, следва да се попълни 8 на сто, която вноска е дължима върху дохода, изчислен пропорционално на отработените от Вас (13 дни) за месец юли, който е попълнен в т. 21.

По прилагане на данъчното законодателство, на въпрос № 3 отговарям следното:
На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Последните са регламентирани в чл. 13 от ЗДДФЛ.
Посоченото от Вас обезщетение получено на основание чл. 50, ал. 6 от КСО попада в обхвата на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, а именно, че не са облагаеми доходите от задължително осигуряване в България и чужбина. Аргумент за това е основанието за получаването му, тъй като същото е следствие от задължително осигуряване в България на съответното физическо лице.
Това е видно от разпоредбата на чл. 50, ал. 6 от КСО – осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, когато отговаря на условията по чл. 48а.
Необлагаемите доходи не подлежат на задължително деклариране (чл. 52, ал. 1,
т. 3 ЗДДФЛ). На основание чл. 50а от закона същите могат да бъдат декларирани по желание на лицето с приложение № 13 към годишната данъчна декларация.

5/5

Вашият коментар